— Не бъдете толкова сигурен.
— Не се съмнявам ни най-малко, че ще я приемете, макар че тя вони до небето. А, тъкмо се сетих: не сте казвали никому, че отказвате да летите повече, нали?
— Не, сър — отговори бързо Йосарян.
Полковник Корн кимна одобрително.
— Много добре. Харесва ми начинът, по който лъжете. Ще отидете далеч в живота, ако някога си поставите прилична амбиция.
— Не знае ли той, че се води война? — изрева внезапно полковник Каткарт и отказвайки решително да повярва в подобна възможност, духна през цигарето си.
— Сигурен съм, че знае — отговори кисело полковник Корн, — тъй като ти само преди една минута му обърна внимание върху тази страна на въпроса. — Полковник Корн се намръщи уморено, за да прояви солидарност с Йосарян, и очите му светнаха с тъмен блясък, изразявайки хитра и дръзка насмешка. Той хвана с две ръце ръба на бюрото на полковник Каткарт, повдигна меките си, отпуснати бутове и се намести по-навътре, така че късите му крака увиснаха над пода. Токовете му леко почукваха о жълтото дъбово дърво и калнокафявите му чорапи без жартиери се смъкнаха на провиснали кръгове под глезените, които бяха изненадващо малки и бели. — Знаете ли, Йосарян — каза той замечтано и приветливо с подигравателен и същевременно искрен вид, сякаш непреднамерено разсъждаваше на глас, — аз дори малко се възхищавам от вас. Вие сте умен човек с голяма нравствена твърдост, който е заел много смела позиция. Аз съм умен човек без никаква нравственост и затова съм в идеално положение да я оценя.
— Времената са критични — заяви бойко полковник Каткарт от другия край на кабинета, без да обръща никакво внимание на полковник Корн.
— Много критични наистина — съгласи се полковник Корн, като кимна спокойно. — Тъкмо сега имаме нови началници и не бива да допуснем едно положение, което може да ни постави в лоша светлина пред генерал Шайскопф или генерал Пекъм. Нали това искате да кажете, Господин полковник?
— Няма ли у него патриотизъм?
— Няма ли да се биете за родината? — запита полковник Корн, подражавайки на резкия, фарисейски тон на полковник Каткарт. — Няма ли да пожертвувате живота си за полковник Каткарт и мен?
Йосарян се сепна от учудване и нервите му се изопнаха, когато чу заключителните думи на полковник Корн.
— Какво казахте? — възкликна той. — Какво общо имате вие и полковник Каткарт с родината? Вие не сте родината.
— Как можете да ни отделите от родината? — запита полковник Корн с иронично спокойствие.
— Точно така — извика натъртено полковник Каткарт. — Или сте с нас, или сте против нас. Няма друга възможност.
— Май че той ви хвана натясно — добави полковник Корн. — Или сте с нас, или сте против родината. Цялата работа е съвършено проста.
— О, не, господин полковник, не приемам подобно нещо.
Полковник Корн остана невъзмутим.
— Откровено казано, и аз не го приемам, но всички други ще го приемат. Това е положението.
— Вие позорите униформата — заяви полковник Каткарт, кипящ от гняв, като за първи път се обърна срещу Йосарян. — Бих желал да зная как изобщо сте станали капитан.
— Ти го произведе — напомни му сладко полковник Корн, като едва се сдържаше да не се изхили. — Не си ли спомняш?
— О, не трябваше да го произвеждам.
— Казах ти да не го произвеждаш — рече полковник Корн, но ти не искаше да ме послушаш.
— Брей, дявол да го вземе, ще престанеш ли да ми го натякваш! — изкрещя полковник Каткарт. Той сбръчка чело и загледа свирепо полковник Корн, присвил подозрително очи и сложил стиснати юмруци на хълбоците си. — Слушай, на чия страна си ти изобщо?
— На твоя страна, господин полковник. На чия страна бих могъл да бъда?
— Тогава престани да ме тормозиш, чуваш ли? Няма да ми седиш на врата, чуваш ли?
— На твоя страна съм, господин полковник. Просто преливам от патриотизъм.
— Тогава гледай да не забравяш това. — След миг полковник Каткарт неохотно и не съвсем успокоен закрачи из кабинета, мачкайки с ръце дългото си цигаре. Посочи с палец Йосарян. — Нека свършим с него. Знам какво бих искал да направя. Бих искал да го изведа навън и да го разстрелям. Това бих искал да направя. Това би направил с него генерал Дрийдъл.
— Но генерал Дрийдъл не е вече при нас — каза полковник Корн — и затова не можем да го изведем навън и да го застреляме.
Тъй като напрежението на полковник Каткарт бе спаднало, полковник Корн пак се отпусна и отново започна да чука леко с токове по бюрото на полковник Каткарт. Той се обърна към Йосарян.
— И така, ние ще ви изпратим в Щатите. Трябваше доста да помислим, но най-после успяхме да изработим този ужасен план да ви изпратим в Щатите, без да предизвикаме прекалено голямо недоволство сред приятелите ви, които остават тук. Не се ли чувствувате щастлив?