— Какъв план? Не ми се вярва да ми хареса.
— Знам, че няма да ви хареса — изсмя се полковник Корн и отново сключи доволно ръце над главата си. — Ще го намерите отвратителен. Той е наистина гаден план и сигурно ще оскърби съвестта ви. Но все пак вие бързо-бързо ще се съгласите да го приемете. Ще се съгласите, защото след две седмици ще ви изпратим в Щатите здрав и читав и защото нямате избор. Или това, или военен съд. Няма друго.
Йосарян изсумтя.
— Стига сте блъфирали, господин полковник. Не можете да ме изправите пред военен съд за дезертьорство в лицето на неприятеля. Това ще ви изложи и вероятно няма да ме осъдят.
— Но сега можем да ви дадем под съд за самоотлъчване, понеже сте отишли в Рим без разрешение. И тогава няма да се откачите. Ако само помислите малко, ще видите, че не ни оставяте никаква друга възможност. Не можем да позволим да се разхождате свободно и да демонстрирате неподчинението си, без да ви накажем. Всички други летци също ще откажат да летят. Не, наистина, давам ви честна дума, че ще ви предадем на военен съд, ако отхвърлите сделката ни, макар това да повдигне много въпроси и да бъде страшно позорно петно за полковник Каткарт.
При думите „позорно петно“ полковник Каткарт трепна и без видим предварителен умисъл злобно захвърли тънкото цигаре от оникс и слонова кост на писмената си маса.
— Исусе Христе! — извика той неочаквано. — Мразя това проклето цигаре! — Цигарето отскочи от масата към стената, рикошира от перваза на прозореца, търкулна се по пода и се спря почти в краката на полковник Каткарт. Той го загледа гневно намръщен. — Питам се дали имам някаква полза от него.
— То е голям плюс пред генерал Пекъм, но позорно петно пред генерал Шайскопф — уведоми го злорадо полковник Корн, като си придаде невинен израз.
— Е, на кого от двамата трябва да направя добро впечатление?
— И на двамата.
— Как мога да харесам и на двамата? Те се мразят един друг. Как изобщо ще се отлича пред генерал Шайскопф, без да получа позорно петно пред генерал Пекъм?
— Марширувай.
— Да, марширувай. Това е единственият начин да му се направи добро впечатление. Марширувай, марширувай. — Полковник Каткарт навъсено изкриви лице. — Какви генерали! Те позорят униформата. Щом такива хора стават генерали, не виждам защо и аз да не стана генерал.
— Ти ще отидеш далеч — увери го с напълно неубеден тон полковник Корн и кикотейки се, отново се обърна към Йосарян. Пренебрежителната му веселост нарасна при вида на Йосаряновия неотстъпчив израз на антагонизъм и недоверие. — Ето, тук е ядката на въпроса. Полковник Каткарт иска да стане генерал, а аз искам да стана полковник, затова трябва да ви изпратим в Щатите.
— Защо иска да стане генерал?
— Защо ли? По същата причина, поради която аз искам да стана полковник. Какво друго да правим. Всички ни учат да се стремим да се издигнем по-високо. Генералът стои по-горе от полковника, а полковникът — по-горе от подполковника. Затова и двамата се стремим нагоре. И знаете ли, Йосарян, вие имате късмет, че се стремим към повишение. Вие безпогрешно сте избрали момента и аз предполагам, че сте взели предвид този фактор в сметките си.
— Не съм правил никакви сметки — възрази Йосарян.
— Да, наистина ми харесва начинът, по който лъжете — отвърна полковник Корн. — Няма ли да се чувствувате горд, ако вашият началник бъде произведен генерал? Няма ли да ви е драго, че сте служили в група, в която средният брой на полети на глава е по-висок, отколкото във всяка друга авиогрупа? Не желаете ли да спечелите похвали за групата и да получите повече дъбови листа за вашия боен орден? Къде е вашият ’sprit de corps? Не искате ли да допринесете още към тези големи постижения, като участвувате в повече бойни полети? Сега имате последна възможност да отговорите „да“.
— Не.
— В такъв случай, значи сте ни притиснали до стената … — каза полковник Корн без злоба.
— Той би трябвало да се срамува.
— … и ще трябва да ви изпратим в Щатите. Само направете няколко неща заради нас и …
— Какви неща? — прекъсна го враждебно Йосарян, изпълнен с лоши предчувствия.
— О, дребни, незначителни неща. Всъщност ние ви предлагаме много изгодна сделка. Ще издадем заповед за завръщането ви в Щатите — наистина ще издадем — и срещу това всичко, което трябва да направите, е …
— Какво? Какво трябва да направя?
Полковник Корн се изсмя грубо.
— Да ни харесвате.
Йосарян премига.
— Да ви харесвам ли?