— Да ни харесвате.
— Да ви харесвам?
— Точно така — каза полковник Корн, кимайки. Беше безмерно доволен от простодушната изненада и смайване на Йосарян. — Харесвайте ни. Присъединете се към нас. Станете наш приятел. Говорете добре за нас тук и когато се върнете в Щатите. Станете наш човек. Е, не искам много, нали?
— Просто искате да ви харесвам? Това ли е всичко?
— Това е всичко.
— Това е всичко?
— Просто открийте в сърцето си обич към нас.
На Йосарян му идеше да се изсмее самоуверено, когато със слисване осъзна, че полковник Корн говори сериозно.
— Няма да бъде лесно — каза той подигравателно.
— О, много по-лесно ще бъде, отколкото си мислите — присмя му се в отговор полковник Корн, без да се раздразни от Йосаряновата стрела. — Ще се изненадате, когато видите колко лесно ще ви бъде да ни харесвате, щом веднъж почнете. — Полковник Корн издърпа колана на смъкнатите си широки панталони. Дълбоките черни улеи, които отделяха четвъртитата му брадичка от бузите, отново се извиха в подигравателна и укоризнена веселост. — Виждате ли, Йосарян, ние ще ви дадем финансова независимост. Ще ви произведем майор и дори ще ви наградим с още един орден. Капитан Флум вече работи върху пламенни съобщения за печата, описващи храбростта, която сте проявили над Ферара, дълбоката ви и трайна вярност към вашата част и ненадминатата ви преданост към дълга. Впрочем тези фрази са действително цитати. Ще ви възвеличаем и ще ви пратим в родината като герой, повикан от Пентагона за повдигане на бойния дух и други пропагандни цели. Ще живеете като милионер. Всички ще гледат на вас като на знаменитост, ще правят паради във ваша чест и вие ще държите речи да насърчавате хората да купуват военни облигации. Море от лукс ви чака, щом веднъж станете наш приятел. Не е ли чудесно?
Йосарян си даде сметка, че слуша замайващите обяснения и подробности с напрегнато внимание.
— Май че не искам да държа речи.
— Тогава няма да настояваме на речите. Най-важното е какво ще говорите на хората тук. — Полковник Корн се наведе напред със сериозен вид. Вече не се усмихваше. — Не желаем никой от хората в групата да знае, че ви връщаме в Щатите, защото отказвате да летите повече. И също така не желаем генерал Пекъм и генерал Шайскопф да дочуят за някакви търкания между нас. Ето защо ще станем такива добри приятели.
— Какво ще кажа на хората, които ме попитат защо съм отказал да летя?
— Кажете им, че сте били уведомен предварително за завръщането ви в Щатите и че не сте искали да рискувате живота си с още един-два полета. Просто дребно недоразумение между приятели, това било цялата работа.
— А те ще повярват ли?
— Разбира се, че ще повярват, щом видят какви големи приятели сме станали и прочетат съобщенията в печата и ласкавите неща, които казвате за мен и полковник Каткарт. Не се тревожете за хората тук. Доста лесно ще ги дисциплинираме и овладеем, когато вие си отидете. Само докато сте тук, могат да създават неприятности. Нали знаете, една добра ябълка може да развали останалите — заключи полковник Корн със съзнателна ирония. — Пък и — това би било наистина чудесно — те дори могат да почерпят вдъхновение от вас, за да извършват още много полети.
— Ами ако аз ви изоблича, когато се върна в Щатите?
— След като сте приели от нас медал и повишение и след цялата шумна реклама? Никой няма да ви повярва, армията няма да ви позволи, пък и защо, дявол да го вземе, ще искате да правите подобно нещо? Вие ще бъдете един от нас, не забравяйте. Ще имате привилегии, ще водите богат, луксозен живот, който ще ви възнагради за всичко. Ще се покажете глупак, ако го захвърлите само заради някакъв си нравствен принцип, а вие не сте глупак. Стана ли сделката?
— Не знам.
— Или сделката, или военен съд.
— Много мръсен номер ще изиграя на хората от ескадрилата, нали?
— Отвратителен — съгласи се любезно полковник Корн и търпеливо зачака, наблюдавайки Йосарян с искрица скрита наслада в очите.
— Какво пък, дявол да го вземе! — възкликна Йосарян. — Ако не искат да летят повече, нека се опънат, нека направят нещо, както аз направих. Право ли е?
— Разбира се — каза полковник Корн.
— Няма никаква причина да рискувам живота си за тях, нали?
— Разбира се, че няма.
Йосарян взе решение с бърза усмивка.
— Стана сделката — обяви той с ликуващ глас.
— Чудесно — каза полковник Корн с малко по-малка сърдечност, отколкото Йосарян очакваше, плъзна се от писмената маса на полковник Каткарт и застана на пода. Издърпа панталона и долните си гащи от чатала си и протегна на Йосарян меката си отпусната ръка. — Добре дошли на кораба.