— Благодаря, господин полковник, аз…
— Наричай ме Блаки, Джон. Вече сме приятели.
— Разбира се, Блаки. Приятелите ми викат Йо-Йо. Блаки, аз…
— Приятелите му викат Йо-Йо изчурулика полковник Корн, обръщайки се към полковник Каткарт. — Защо не поздравиш Йо-Йо с разумната му постъпка?
— Това е наистина разумна постъпка, Йо-Йо — каза полковник Каткарт, друсайки ръката на Йосарян с тромаво усърдие.
— Благодаря, господин полковник, аз …
— Казвай му Чък — рече полковник Корн.
— Разбира се, казвай ми Чък — одобри полковник Каткарт със сърдечен и неловък смях. Сега сме приятели.
— Разбира се, Чък.
— Напускат сцената усмихнати — каза полковник Корн, сложил ръце на раменете им, и тримата тръгнаха към вратата.
— Намини някоя вечер да вечеряш с нас, Йо-Йо — покани го гостоприемно полковник Каткарт. — Какво ще кажеш за тази вечер в стола на групата?
— Много ще ми бъде приятно, сър.
— Чък — поправи го укоризнено полковник Корн.
— Извинявай, Блаки. Чък. Не мога още да свикна.
— Нищо, приятелю.
— Разбира се, приятелю.
— Благодаря, приятелю.
— Няма защо, приятелю.
Йосарян махна нежно с ръка за сбогом на новите си приятели и тръгна бавно по балконския коридор. Едва не се разпя, щом остана сам. Заминаваше си свободен: всичко излезе сполучливо, бунтът му се увенча с успех, беше вече в безопасност и нямаше нищо, от което да се срамува пред никого. Упъти се към стълбището със самодоволен и развеселен вид. Един редник в зелени работни дрехи му отдаде чест. Йосарян, щастлив, отвърна на поздрава му и с любопитство се втренчи в него. Лицето му изглеждаше удивително познато. Щом Йосарян отвърна на поздрава му, редникът в зелени работни дрехи внезапно се превърна в курвата на Нейтли и хвърляйки се кръвожадно към него, заби един кухненски нож с кокалена дръжка в ребрата му под вдигнатия му лакът. Йосарян се строполи на земята с писък и виждайки, че момичето вдига ножа да го удари повторно, затвори очи, обхванат от непреодолим ужас. Беше вече в безсъзнание, когато полковник Корн и полковник Каткарт изхвръкнаха от кабинета, подгониха курвата и така му спасиха живота.
41
Сноуден
— Режи — нареди докторът.
— Ти режи — каза един друг глас.
— Никакво рязане — обади се Йосарян с надебелял, мъчно подвижен език.
— Виж пък кой се намесва в разговора — възнегодува единият от докторите. — Навярно от друг град. Ще оперираме ли, или не?
— Той не се нуждае от операция — възрази другият. — Раната е малка. Единственото, което трябва да направим, е да спрем кръвотечението, да изчистим раната и да направим няколко шева.
— Но аз никога досега не съм имал случай да оперирам. Кое е скалпелът? Това ли е скалпелът?
— Не, другото е скалпелът? Е, хайде карай, режи, щом си рекъл. Направи разрез.
— Така ли?
— Не там, глупако.
— Никакви разрези — извика Йосарян, който през вдигащата се мъгла на безчувственост долавяше, че двамата непознати са готови да почнат да го режат.
— Пак се меси разговор от друг град — оплака се първият доктор със сприхав тон. — Ще продължава ли все да говори, докато го оперирам?
— Не можете да го оперирате, докато не го приема — каза един деловодител.
— Не можете да го приемете, докато не го разпитам — каза един тлъст, сърдит полковник с мустаци и огромно розово лице, което се наведе съвсем близо до Йосарян и което излъчваше изгаряща топлина като някакъв огромен тиган. — Къде сте роден?
Тлъстият сърдит полковник напомняше на Йосарян за тлъстия сърдит полковник, който беше разпитвал свещеника и го бе признал за виновен. Йосарян го гледаше втренчено през някакво полупрозрачно було. Във въздуха се носеше сладникавата миризма на формалдехид и спирт.
— На едно бойно поле.
— Не, не. В кой щат сте роден?
— В състояние на невинност.
— Не, не, вие не ме разбирате.
— Оставете ме аз да се заема с него — настояваше един човек с остри черти, хлътнали жлъчни очи и тънки злобни устни. — Ти да не се мислиш за голям хитрец? — запита той, обръщайки се към Йосарян.
— Той бълнува — каза един от докторите. — Оставете ни да го внесем вътре и да го лекуваме.
— Оставете го тук, щом бълнува. Може да каже нещо, с което да ни даде улики срещу себе си.
— Но раната още силно кърви, не виждате ли? Може дори да умре.
— Точно това заслужава.
— Така му се пада на това копеле, на този изменник — каза тлъстият сърдит полковник. — Хайде, Джон, да почнем да си признаваме. Искаме да се доберем до истината.
— Всички ми викат Йо-Йо.
— Искаме да ни съдействувате, Йо-Йо. Ние сме ваши приятели и трябва да имате доверие в нас. Дошли сме да ви помогнем. Няма да ви сторим зло.