— Да — каза свещеникът с дяволито удоволствие и розовина обля бузите му. — Да, това е хубаво.
Йосарян се засмя, спомняйки си първия разговор, който бе имал със свещеника.
— Знаете ли, първият път, когато ви срещнах, беше в болницата. И сега пак съм в болницата. Май че напоследък ви виждам само когато съм в болницата. Къде прекарвате времето си?
Свещеникът вдигна рамене.
— Молех се доста много — призна си той. — Мъча се да стоя в палатката колкото може повече и се моля винаги, когато сержант Хуиткоум не е наблизо, иначе може да ме хване, че се моля.
— Помага ли ви това?
— Откъсва ме от грижите ми — отговори свещеникът, като отново вдигна рамене. — Все пак съм зает с нещо.
— Тогава значи е добре, нали?
— Да — съгласи се свещеникът с въодушевление, сякаш тази мисъл не му беше хрумвала дотогава. — Да, май че е добре. — Той се наведе поривисто напред с някаква неловка загриженост. — Йосарян, какво мога да направя за вас, докато сте тук? Да ви донеса нещо?
Йосарян весело го подразни:
— Нещо като играчки, бонбони и дъвка? Свещеникът пак се изчерви и се ухили засрамено. После стана много почтителен:
— Например книги или нещо друго. Ще ми се да мога да направя нещо, за да ви доставя удоволствие. Знаете ли, Йосарян, ние всички много се гордеем с вас.
— Гордеете ли се?
— Да, разбира се. Загдето сте рискували живота си, за да спрете този нацистки убиец. Много благородна постъпка.
— Какъв нацистки убиец?
— Онзи, който бил пратен тук да убие полковник Каткарт и полковник Корн. И вие сте ги спасили. Можел е да ви прободе с ножа и да ви убие на място, както сте се борили с него на балкона. Какъв късмет, че сте оцелели!
Йосарян се изкиска с горчива насмешка, когато разбра за какво говори свещеникът.
— Нямаше никакъв нацистки убиец.
— Сигурно е имало. Полковник Корн каза, че е имало.
— Това беше приятелката на Нейтли. Но тя искаше мен да убие, а не полковник Каткарт и полковник Корн. Тя все се опитва да ме убие, откакто й съобщих, че Нейтли е мъртъв.
— Но как може такова нещо? — възмущаваше се свещеникът, побледнял и объркан от негодувание. — И полковник Каткарт, и полковник Корн го видели как избягал. В официалното съобщение се казва, че сте спрели нацистки убиец, който искал да ги убие.
— Не вярвайте на официалното съобщение — отвърна сухо Йосарян. — Това е част от сделката.
— Каква сделка?
— Сделката, която направих с полковник Каткарт и полковник Корн. Ще ме изпратят в Щатите като голям герой, ако ги хваля пред всички и никога пред никого не ги критикувам, загдето карат останалите летци да извършват повече бойни полети.
Ужасен, свещеникът се приповдигна от стола си. Кипеше от бойко негодувание.
— Но това е ужасно! Това е позорна, възмутителна сделка, нали?
— Отвратителна е — отговори Йосарян, втренчил тъпо поглед в тавана и леко опрял тила си на възглавницата. — Мисля, че на това определение се спряхме.
— Тогава как можахте да се съгласите на такава сделка?
— Или сделката, или военен съд, господин свещеник.
— О! — възкликна свещеникът с израз на дълбоко разкаяние, като закри уста с опакото на дланта си. Той неловко се отпусна на стола си. — Не трябваше да казвам нищо.
— Ще ме затворят в някоя килия с един куп престъпници.
— Разбира се. Тогава трябва да постъпите както намирате за правилно.
Свещеникът кимна сякаш на себе си, като че ли туря край на разговора, и потъна в смутено мълчание.
— Не се тревожете — каза Йосарян с печален смях, след като мина малко време. — Няма да изпълня сделката.
— Трябва да я изпълните — настояваше свещеникът, като се наведе загрижено напред. — Наистина трябва да я изпълните. Аз нямах право да ви влияя. Всъщност нямах право да кажа каквото и да било.
— Вие не сте ми повлияли. — Йосарян се извъртя на една страна и с подигравателна тържественост поклати глава. — Боже Господи! Можете ли да си представите какъв грях е това? Да спася живота на полковник Каткарт! Не искам да имам такова престъпление в атестацията си.
Свещеникът предпазливо се върна на въпроса.
— А какво ще направите тогава? Не можете да се оставите да ви турят в затвора.
— Ще продължа да летя. Или наистина ще дезертирам и ще се оставя да ме хванат. Вероятно ще ме хванат.
— И ще ви турят в затвора. А вие не искате да отидете в затвора.
— Тогава май че ще продължа да летя, докато свърши войната. Все някои от нас ще оживеят.
— Но може да ви убият.
— Тогава няма пък да летя повече.
— А какво ще правите?
— Не знам.
— Ще се съгласите ли да ви върнат в Щатите?
— Не знам. Горещо ли е вън? Тук е много топло.