— Много е студено вън — каза свещеникът.
— Знаете ли — спомни си Йосарян, — много странно нещо се случи; пък може и да съм го сънувал. Мисля, че един непознат човек влезе тук преди малко и ми каза, че е наредил моя приятел. Питам се дали не съм си въобразил такова нещо?
— Смятам, че не сте си въобразили — уведоми го свещеникът. — Вие започнахте да ми говорите за него, когато дойдох първия път.
— Тогава значи той наистина е казал такова нещо. „Наредихме твоя приятел, другарче, каза той, наредихме твоя приятел.“ Имаше злобно лице, каквото никога не съм виждал. Питам се кой е този мой приятел.
— Приятно ми е да се считам за ваш приятел, Йосарян — каза свещеникът със смирена искреност. — Те наистина са ме наредили. Взеха ми номера, поставиха ме под наблюдение — направиха както си искаха. Така ми казаха на разпита.
— Не, мисля, че нямаха предвид вас — реши Йосарян. — Смятам, че трябва да е някой като Нейтли или Дънбар. Знаете ли, някой, който е убит във войната, като Клевинджър, Ор, Добз, Кид Сампсън или Макуот. — Йосарян ахна сепнато и разтърси глава. — Едва сега си давам сметка — възкликна той. — Те са наредили всичките ми приятели! Единствено сме останали аз и Джоу Гладника. — Той изтръпна, когато видя, че лицето на свещеника побледня. — Какво има, господин свещеник?
— Джоу Гладника беше убит.
— Господи, не! При полет ли?
— Умрял, както спял и сънувал. Намерили една котка на лицето му.
— Горкото момче — каза Йосарян и се разплака, като извиваше глава към рамото си, за да скрие сълзите си.
Свещеникът си отиде, без да се сбогува. Йосарян хапна малко и заспа. Посред нощ една ръка му разтърси рамото и го събуди. Отвори очи и видя човек със слабо, зло лице, облечен в болничен халат и пижама, който го гледаше със злорада усмивка и му се подиграваше:
— Наредихме твоя приятел, другарче. Наредихме твоя приятел.
Йосарян се изплаши.
— За какво говориш, дявол да те вземе? — попита той, чувствувайки, че го обхваща паника.
— Ще разбереш, другарче, ще разбереш.
Йосарян бързо протегна ръка да хване мъчителя си за гърлото, но непознатият се изплъзна без усилие и със злобен смях изчезна в коридора. Йосарян лежеше разтреперан, с тупащ пулс, плувнал в ледена пот. Питаше се кой е този негов приятел. В болницата беше тъмно и съвсем тихо. Нямаше часовник да види колко е часът. Беше напълно буден и знаеше, че е пленник на една от онези безсънни нощи, които за прикованите на легло траят цяла вечност, преди да се стопят в зората. Някакъв пулсиращ студ пълзеше нагоре по краката му. Беше му студено и той си спомни за Сноуден, който не му беше приятел, а обикновен познат. Бе тежко ранен и замръзваше в локвата от остра, жълта слънчева светлина, която падаше на лицето му през страничното прозорче, когато Йосарян изпълзя над бомбовместилището, за да стигне до него в задната кабина на самолета, след като Добз му бе викнал умолително по микрофона да помогне на стрелеца: „Моля, помогни на стрелеца.“ Стомахът му се обърна, когато очите му зърнаха зловещата гледка; бе погнусен до крайност и преди да влезе, изплашено спря за няколко секунди, свит на топка и опрял ръце и колене на пода в тесния проход над бомбовместилището, точно до запечатаната кутия от велпапе, в която се намираха превързочните материали. Сноуден лежеше по гръб на пода с изпънати крака, тежко натоварен със защитния си костюм, шлема, парашута и спасителната риза. Близо до него на пода лежеше в несвяст дребничкият заден стрелец. Раната, която Йосарян видя, беше от външната страна на бедрото на Сноуден и изглеждаше широка и дълбока като футболна топка. Не можеше да се разбере къде свършват нишките на пропития му с кръв комбинезон и къде започва разкъсаната плът.
Нямаше морфин в самолетната аптечка, нямаше никакво средство срещу болките на Сноуден освен вцепеняващото сътресение, причинено от зеещата рана. Дванадесетте ампули морфин бяха откраднати от кутията и заменени с ясно написана бележка, която гласеше: „Каквото е добро за предприятия «М и М», е добро за цялата страна. Майлоу Майндърбайндър“. Йосарян изпсува Майлоу и поднесе две таблетки аспирин към пепеливите устни, които не можеха да ги поемат. Но най-напред той направи бързешком превръзка на бедрото на Сноуден и я пристегна с турникет, защото не му идваше наум нищо друго в първите напрегнати моменти, когато сетивата му бяха разстроени от вълнение, когато знаеше, че трябва да действува веднага и с вещина, а се боеше, че може да изгуби самообладание. Сноуден го гледаше втренчено и мълчеше. Не се виждаше да блика кръв от някоя артерия и Йосарян се преструваше, че е напълно погълнат от затягането на превръзката, защото това беше нещо, което той знаеше как се прави. Работеше с престорено умение и привидно спокойствие, усещайки върху себе си помътнелия поглед на Сноуден. Успя да се овладее, преди да затегне докрай турникета и веднага го отпусна, за да избегне опасност от гангрена. Сега умът му се проясни и той си спомни как трябва да действува. Започна да рови в аптечката за първа помощ и да търси ножици.