— За да си издуя бузите, разбира се. — Йосарян вдигна ръце във въздуха с жест на мощно и отчаяно самообвинение. — О, защо не го послушах? Защо нямах поне малко вяра?
— Полудял ли си? — запита майор Данби, разтревожен и смаян. — Йосарян, кажи ми, моля ти се, за какво говориш.
— Данби, Ор е имал план. Не разбираш ли? Планирал е всичко от самото начало. Той дори се е упражнявал как да маневрира, та да го свалят. Репетирал е при всеки полет. А аз не исках да летя с него. Данби, донеси ми също щръкнали зъби и клапан за разглобяване, и вид на глупава невинност, така че никой да не заподозре хитростта ми. Всичко това ми е нужно. О, защо не го послушах! Сега разбирам какво е искал да ми каже. Дори разбирам защо онова момиче го е удряло по главата с обувката си.
— Защо го е удряло? — запита рязко свещеникът. Йосарян се обърна бързо към свещеника и го хвана за предницата на ризата с умолителен жест.
— Отче, помогни ми, моля ти се, помогни ми. Донеси ми дрехите. И побързай, нали? Трябват ми веднага. Свещеникът моментално тръгна навън.
— Да, Йосарян, ще ти ги донеса. Но къде са? Как ще ги взема?
— Ще сплашиш всички, които искат да ти попречат, и ще ги принудиш със сила да ти ги дадат. Моля ти се, донеси ми униформата. Тя се намира някъде в болницата. Успей и ти в нещо веднъж в живота.
Свещеникът се изпъчи решително и стисна челюсти.
— Не се тревожи, Йосарян. Ще ти донеса униформата. Но защо онова момиче удряло Ор по главата с обувката си? Моля ти се, кажи ми.
— Защото той й плащал да го удря, ето защо. Но тя не искала да го удря достатъчно силно и затова той е трябвало да гребе до Швеция. Отче, намери ми униформата, та да мога да изляза оттук. Искай я от сестра Дъкет. Тя ще ти помогне да я намериш. Ще направи всичко възможно, само да се отърве от мен.
— Къде ще отидеш? — запита майор Данби, изпълнен с тревожни предчувствия, когато свещеникът изхвърча от стаята.
— Ще избягам — възвести Йосарян с енергичен, ясен глас, като вече късаше копчетата на пижамата си, за да се съблече по-бързо.
— О, не! — изстена майор Данби и започна бързо да тупа с две ръце изпотеното си чело. — Не можеш да избягаш. Къде ще избягаш? Къде можеш да отидеш?
— В Швеция.
— В Швеция? — възкликна учудено майор Данби. — Ще избягаш в Швеция? Да не си луд?
— Ор избяга.
— О, не, не, не, не! — умоляваше го майор Данби. — Не, Йосарян, никога няма да стигнеш там. Не можеш да избягаш в Швеция. Ти дори не умееш да гребеш.
— Но мога да стигна до Рим, ако ти държиш устата си затворена, като излезеш оттук, и ми дадеш възможност да взема някой самолет. Ще си мълчиш ли?
— Но те ще те намерят — спореше отчаяно майор Данби, — ще те върнат обратно и ще те накажат още по-строго.
— Този път доста трябва да се помъчат, за да ме хванат.
— Ще се помъчат. Но дори и да не те открият, какъв живот ще бъде това? Винаги ще бъдеш сам. Никой никога няма да бъде на твоя страна и винаги ще се опасяваш, че някой може да те издаде.
— И сега живея така.
— Но ти не можеш да обърнеш гръб на всичките си задължения, не можеш да избягаш от тях — настояваше майор Данби. — Това е такава отвратителна стъпка. Това е бягство от действителността.
Йосарян се изсмя с жизнерадостно презрение и поклати глава.
— Не бягам от задълженията си, а тичам към тях. Няма нищо отвратително в това да бягам, за да си спася живота. Ти знаеш кои са тези, които бягат от действителността, нали, Данби? Не аз и Ор.
— Отче, моля ви се, говорете му. Иска да дезертира. Иска да избяга в Швеция.
— Чудесно! — извика одобрително свещеникът, като гордо хвърли на леглото калъфка от възглавница, пълна с дрехите на Йосарян. — Бягай в Швеция, Йосарян. А аз ще остана тук и ще постоянствувам. Да. Ще постоянствувам. Ще се заяждам с полковник Каткарт и полковник Корн и ще ги тормозя всеки път, щом ги видя. Не се боя. Ще дразня дори генерал Дрийдъл.
— Генерал Дрийдъл изхвърча — напомни му Йосарян, като си навличаше панталоните и бързешком си втъкваше ризата в тях. — Сега е генерал Пекъм.
Бъбривостта и увереността на свещеника не намаляваха нито за миг:
— Тогава ще ядосвам генерал Пекъм и дори генерал Шайскопф. И знаете ли още какво ще направя? Ще прасна един в носа на капитан Блак, първия път, когато го срещна. Да, ще го прасна в носа. И ще го ударя, когато наоколо има много хора, така че той да не може да ми го върне.
— И двамата ли сте полудели? — негодуваше майор Данби и изпъкналите му очи щяха да изскочат от орбитите си, изтормозени от ужас и яд. — Да не сте си изгубили ума? Слушай, Йосарян…
— Това е чудо, казвам ви — възвести свещеникът, като прегърна майор Данби през кръста и започна да танцува с него, вдигнал високо лакът, сякаш валсираше. — Истинско чудо. Щом Ор е могъл да гребе до Швеция, тогава и аз мога да победя полковник Каткарт и полковник Корн. Стига само да постоянствувам.