— Май че ще трябва да се върнем, нали? — бе казал Макуот мрачно по микрофона.
— Май че ще трябва — отговори Йосарян.
— Така ли? — каза Макуот.
— Да.
— Е, какво пък — запя Макуот, — по дяволите.
И те се върнаха, докато самолетите от другите звена кръжаха в далечината, вън от всяка опасност, а долу всички бълващи оръдия на дивизията „Херман Гьоринг“ сега бълваха снаряди само по тях.
Полковник Каткарт беше храбър и никога не се колебаеше да изпрати доброволно хората си към всяка цел, която можеше да се намери. За неговата дивизия никоя цел не бе прекалено опасна, тъй както за Апълби никои удар не бе труден за спасяване на масата за пинг-понг. Апълби беше добър пилот и имаше свръхчовешки способности за пинг-понг — макар да имаше мухи в очите, никога не губеше нито една точка. Двадесет и един сервиса бяха достатъчни за Апълби да посрами който и да е противник. Неговите подвизи на масата за пинг-понг бяха легендарни. Апълби печелеше всички игри, които започваше, до онази нощ, когато Ор, който се бе напил здравата с джин, спука челото на Апълби с ракетата, защото Апълби забиваше обратно топката при всеки от първите пет сервиса на Ор. Ор захвърли ракетата си, скочи на масата, направи тичешком голям скок и удари Апълби с двата си крака право в лицето. Настана истински пандемониум. На Апълби му беше нужна почти цяла минута, докато се откачи от блъскащите ръце и крака на Ор. Но най-после той успя да изпълзи настрани и да се изправи на крака. Ор обаче увисна под него, заловил се с една ръка за предницата на ризата му и извил другата си ръка, свита в юмрук, за да го удари и довърши окончателно, когато, в същия миг Йосарян изскочи напред, хвана Ор и го издърпа настрани. Това беше нощ на изненади за Апълби, който беше не по-малко едър от Йосарян и силен колкото него. Апълби замахна с всичка сила и стовари на Йосарян юмрук, който вля в жилите на Бял Полуовес такава радостна възбуда, че той се обърна и прасна полковник Мудъс в носа с юмрук, при което генерал Дрийдъл толкова се разнежи и зарадва, че извика на полковник Каткарт да изхвърли военния свещеник от офицерския клуб и заповяда да преместят вожда Бял Полуовес в палатката на доктор Данийка, където можеше да бъде денонощно под медицински грижи, така че винаги да е в достатъчно добро състояние, за да може пак да смачка носа на полковник Мудъс, щом му заповяда генерал Дрийдъл. Понякога генерал Дрийдъл идваше нарочно от щаба на авиокрилото, придружен от полковник Мудъс и болничната сестра, само за да види как вождът Бял Полуовес ще разбие носа на зет му.
Вождът Бял Полуовес би предпочел да остане в ремаркето, в което живееше с капитан Флум, мълчаливия потиснат офицер, който завеждаше службата „Връзки с печата“ и през по-голямата част от вечерите си промиваше снимките, които бе направил през деня, за да бъдат изпратени на следната сутрин заедно с неговите рекламни съобщения до вестниците. Всяка вечер капитан Флум прекарваше колкото можеше по-дълго в своята тъмна стаичка и след това лягаше на леглото си с кръстосани пръсти, поставил заешки крак на врата си като талисман, и се мъчеше с всички сили да не заспи. Той живееше в смъртен страх от вожда Бял Полуовес. Капитан Флум бе преследван от натрапчивата мисъл, че някоя нощ вождът Бял Полуовес ще се приближи на пръсти до леглото му, когато той е заспал дълбоко, и ще му пререже гърлото от едното ухо до другото. Тази идея бе вдъхната на капитан Флум от самия вожд Бял Полуовес, който една нощ отиде на пръсти до леглото му, тъкмо когато капитанът задремваше и изсъска злокобно, че някоя нощ, когато той, капитан Флум, е заспал дълбоко, вождът Бял Полуовес ще му пререже гърлото от едното ухо до другото. Капитан Флум се вледени и широко разтворените му очи се втренчиха в пияните очи на вожда Бял Полуовес, които блестяха само на няколко инча от лицето му.
— Защо? — успя да изграчи най-после капитан Флум.
— А защо не? — бе отговорът на вожда Бял Полуовес. Всяка нощ след това капитан Флум се насилваше да лежи буден колкото е възможно по-дълго. В своите усилия той бе безкрайно много улеснен от кошмарите на Джоу Гладника. Слушайки напрегнато маниашкия вой на Джоу Гладника нощ след нощ, капитан Флум така го намрази, че започна да желае вождът Бял Полуовес да отиде на пръсти някоя нощ до леглото на Джоу Гладника и да разреже гърлото му от едното ухо до другото. В действителност капитан Флум спеше като пън през повечето нощи и само сънуваше, че е буден. Така убедително сънуваше, че лежи буден, щото всяка сутрин се събуждаше с напълно изчерпани сили и отново заспиваше.
Вождът Бял Полуовес бе почти обикнал капитан Флум, откакто той се преобрази тъй удивително. Капитан Флум си бе легнал нея вечер като жизнерадостен екстроверт и на следната сутрин стана от леглото като мрачен интроверт; вождът Бял Полуовес с гордост смяташе новия капитан Флум за свое творение. Той никога не бе имал намерение да разреже гърлото на капитан Флум от едното ухо до другото. Тази заплаха произхождаше от навика му да се шегува, както бяха шеги и идеите му да умре от пневмония, да разбие носа на полковник Мудъс и да кани доктор Данийка на индианска борба. Единственото, което вождът Бял Полуовес искаше да направи, когато всяка вечер се връщаше, препъвайки се в тъмната палатка, бе да легне веднага да спи, но заради Джоу Гладника това често бе невъзможно. Кошмарите на Джоу Гладника правеха вожда Бял Полуовес нервен и той често желаеше да отиде на пръсти до палатката на Джоу Гладника, да вдигне котката на Хъпъл от лицето му и да му разреже гърлото от едното ухо до другото, така че всички в лагера с изключение на капитан Флум да могат да изкарат един хубав сън.