Йосарян отпусна рамене, смазан от разочарование.
— Значи наистина ще трябва да извърша петдесет полета, а? — каза той нажалено.
— Петдесет и пет — поправи го доктор Данийнка.
— Какви петдесет и пет?
— Полковникът сега иска всички вие да извършите по петдесет и пет полета.
Джоу Гладника въздъхна дълбоко с облекчение, когато чу думите на доктор Данийка и се захили. Йосарян хвана Джоу Гладника за врата и го накара да отлети с него право при бившия ефрейтор Уинтъргрийн.
— Какво ще ми направят — попита той с доверителен тон — ако откажа да летя.
— Вероятно ние ще те разстреляме — отговори бившият ефрейтор Уинтъргрийн.
— „Ние“ ли? — извика изненадано Йосарян. Какво искаш да кажеш с това „ние“? Откога си на тяхна страна?
— Ако ще те разстрелват, на чия страна очакваш да бъда? — възрази бившият ефрейтор Уинтъргрийн.
Йосарян изтръпна. Полковник Каткарт пак бе повдигнал духа му.
7
Макуот
Обикновено Йосарян имаше за пилот Макуот, който бръснейки се всяка сутрин, облечен с яркочервена чиста пижама пред палатката си, беше едно от странните иронични и непонятни неща, обкръжаващи Йосарян. Вероятно Макуот беше най-смахнатият измежду всички строеви офицери, защото беше съвършено нормален и въпреки това не възразяваше срещу войната. Той беше младо същество, усмихнато, късокрако, с широки рамена, което постоянно си подсвиркваше игриви естрадни мелодии и пляскаше оглушително картите, когато ги раздаваше при игра на тридесет и едно или покер, докато Джоу Гладника рухнеше от отчаяние под кумулативното въздействие на удряните карти и разтреперан почнеше да му крещи да престане да пляска картите.
— Ти, кучи сине, го правиш само защото ми причинява болка — ревеше бясно Джоу Гладника, докато Йосарян го държеше с една ръка и се мъчеше да го успокои. — Само затова го прави, защото му е приятно да ме слуша как пищя, тоя проклет кучи син!
Макуот набръчкваше тънкия си покрит с лунички нос извинително и се заричаше никога вече да не пляска картите, но винаги забравяше. Макуот носеше мъхнати пантофи и червена пижама и спеше винаги в изгладени цветни чаршафи като онзи, от който Майлоу му върна половината, след като го измъкна от захиления крадец, който много обичал сладки неща, в замяна на смачканите фурми — Майлоу ги бе взел на заем от Йосарян, но не бе дал на крадеца нито една. Макуот беше поразен от Майлоу, който купуваше яйцата по седем цента едното и ги продаваше по пет и с това много забавляваше ефрейтор Снарк, помощника си в стола. Но Макуот никога не е бивал така поразен от Майлоу, както Майлоу бе поразен от писмото, което Йосарян получи от доктор Данийка.
— Какво е това? — извика Майлоу разтревожено, когато видя огромната кутия от велпапе, пълна с пакети сушени плодове и тенекиени кутии с плодови сокове и компоти, които двамата италиански работници, отвлечени от майор … де Къвърли, за да работят в кухнята, се готвеха да отнесат в палатката на Йосарян.
— Това е за капитан Йосарян, сър — каза ефрейтор Снарк със самодоволна усмивка. Ефрейтор Снарк беше интелектуален сноб, който смяташе, че е изпреварил времето с двадесет години и не обичаше да слиза до масите. — Той има писмо от доктор Данийка, с което му дава право да получава колкото иска плодове и плодови сокове.
— Какво е това? — извика Йосарян.
Майлоу бе побледнял и се олюляваше.
— Това е лейтенант Майлоу Майндърбайндър, сър — каза ефрейтор Снарк, като намигна подигравателно. — Един от новите ни пилоти. Стана началник на офицерския стол, докато бяхте в болницата напоследък.
— Какво е това? — извика Макуот по-късно същия следобед, когато Майлоу му подаде половин чаршаф.
— Това е половината от чаршафа, който беше откраднат от вашата палатка тази сутрин — обясни Майлоу с плахо самодоволство и ръждивите му мустаци бързо затрепкаха. — Ловя се на бас: вие дори не сте знаели, че е откраднат.
— Че кой ще краде половин чаршаф? — запита Йосарян.
Майлоу се смути.
— Вие не разбирате — възрази той.
Йосарян не разбираше също защо на Майлоу му бе толкова притрябвало да вложи пари в писмото на доктор Данийка, което идваше тъкмо навреме… „Отпуснете на Йосарян сушени плодове и плодови сокове колкото иска — бе писал доктор Данийка. Той казва, че има чернодробно страдание.“
— Такова писмо — мънкаше унило Майлоу — може да съсипе всеки завеждащ-стол по света.