Майлоу доверяваше на Йосарян всичките си тайни освен мястото на пещерите в околните хълмове, където бе започнал да закопава парите си, след като се върна от Измир с цял самолет смокини и чу от Йосарян, че някакъв човек от контраразузнаването бил пристигнал в болницата. За Майлоу, достатъчно лековерен, за да поиска сам да стане началник на стола, този пост беше свещен дълг.
— Аз дори не си давах сметка, че не сервираме достатъчно сливи — бе признал той още него ден. — Предполагам, че съм направил тази грешка, понеже съм още съвсем нов. Ще повдигна въпроса пред моя майстор-готвач.
Йосарян го изгледа остро.
— Какъв майстор-готвач? — запита той. — Вие нямате майстор-готвач.
— Ефрейтор Снарк — обясни Майлоу, като гледаше настрана малко виновно. — Той е единственият готвач, който имам, и затова той е действително моят майстор-готвач, макар че се надявам да го преместя в административната част. У ефрейтор Снарк има тенденция да действува малко прекалено творчески, струва ми се. Той си мисли, че да си сержант в стола, е някакъв вид изкуство и винаги ми се оплаква, че трябвало да търгува с дарбите си. Никой не иска от него подобно нещо. Впрочем знаете ли случайно защо е бил понижен в чин редник и сега е само ефрейтор?
— Да — каза Йосарян. — Той отрови цялата ескадрила.
Майлоу пак побледня.
— Какво е направил?
— Смачка стотици калъпи войнишки сапун в пюрето от сладки картофи само за да докаже, че хората имат просташки вкус и не могат да направят разлика между добра и лоша храна. Цялата ескадрила повръщаше. Полетите бяха отменени.
— Е — възкликна Майлоу с неодобрително присвити устни. — Той, разбира се, е открил, че съвсем не е бил прав, нали?
— Напротив — поправи го Йосарян. — Откри, че е бил съвършено прав. Излапахме цели чинии пюре и искахме още. Всички повръщахме, но нямахме представа, че сме били отровени.
Вцепенен от ужас, Майлоу подсмръкна два пъти като рунтав кафяв заек.
— В такъв случай сигурно ще го прехвърля в административната част. Не желая да се случи пак нещо подобно, докато аз отговарям за стола. Виждате ли, каза той сериозно и поверително, — надявам се да осигуря на хората от тази ескадрила най-добрата храна на света. Това е наистина достойна цел, нали? Ако един началник на стол цели нещо по-малко от това, той, струва ми се, няма право да завежда стол. Не сте ли съгласен?
Йосарян се извърна бавно и загледа Майлоу изпитателно и недоверчиво. Той видя едно просто, откровено лице, неспособно на лукавство или измама, почтено, открито лице, с раздалечени големи очи, ръждива коса, черни вежди и нещастни, червеникавокафяви мустаци. Майлоу имаше дълъг тънък нос с влажни душещи ноздри, който рязко извиваше надясно и беше винаги насочен встрани от посоката, накъдето гледаше всичко останало от тялото му. Това беше лице на човек със закоравяла почтеност, който не можеше да наруши съзнателно нравствените начала, на които се опираше неговата добродетел, така както не можеше да се превърне в презряна, крастава жаба. Едно от тези нравствени начала беше, че никога не е грях да иска най-високата цена, която може да изкара. Беше способен на мощни пристъпи на справедливо възмущение и се възмути безкрайно, когато научи, че един човек от контраразузнаването пристигнал в зоната и го търсел.
— Той не търси вас — каза Йосарян, като се опитваше да го успокои. — Той търси някого в болницата, който е подписвал името Уошингтън Ървинг на писмата, които е цензурирал.
— Аз никога не съм подписвал името Уошингтън Ървинг под никакви писма.
— Разбира се, че не сте подписвали.
— Но това е само трик, за да ме накара да призная, че съм спечелил пари от черна борса. — Майлоу буйно теглеше едно разрошено снопче от обезцветените си мустаци. — Не харесвам такива типове. Винаги душат около хора като нас. Ако правителството желае да направи нещо добро, защо не подгони бившия ефрейтор Уинтъргрийн? Той не уважава правилниците и уставите и постоянно ме удря в цените.
Мустаците на Майлоу бяха нещастни, защото двете им разделени части никога не си подхождаха. Те бяха като разединените очи на Майлоу, които никога не гледаха едно и също нещо в едно и също време. Майлоу можеше да види повече неща от повечето хора, но не виждаше много ясно никое от тях. За разлика от реакцията му спрямо новините за човека от контраразузнаването, той със спокойна храброст чу от Йосарян, че полковник Каткарт е повишил броя на полетите на петдесет и пет.