— Война водим — рече той. — И няма полза да се оплакваме от броя на полетите, които трябва да извършим. Щом полковникът каза, че са нужни петдесет и пет полета, ще трябва да ги извършим.
— Аз пък няма да летя повече — зарече се Йосарян. — Ще отида да говоря с майор Майор.
— Как ще отидете! Майор Майор не приема никого.
— Тогава ще се върна в болницата.
— Но вие излязохте от болницата едва преди десет дни — припомни му Майлоу укоризнено. — Не можете да тичате в болницата всеки път, щом се случи нещо, което не ви харесва. Не, най-доброто, което можете да направите, е да извършите полетите. Това е наш дълг.
Майлоу имаше строги скрупули, които не му позволяваха да вземе на заем дори пакет сухи фурми от стола в деня, когато откраднаха чаршафа на Макуот, тъй като храната в стола беше все още държавна собственост.
— Но аз мога да взема назаем от вас — обясни той на Йосарян, — тъй като тези плодове са ваши, щом веднъж сте ги получили от мен с писмото на доктор Данийка. Можете да правите каквото щете с тях, дори да ги продадете с голяма печалба, вместо да ги раздавате без пари. Не бихте ли искали да вършим това заедно?
— Не.
Майлоу се отказа от намеренията си.
— Тогава дайте ми на заем един пакет сушени фурми — помоли се той. — Ще ви ги върна. Кълна се, че ще ви го върна и ще има малко нещо отгоре за вас.
Майлоу удържа на думата си и даде на Йосарян четвъртина от жълтия чаршаф на Макуот, когато се върна с неотворения пакет фурми, водейки захиления крадец, любител на сладки неща, който беше откраднал чаршафа от палатката на Макуот. Парчето чаршаф сега принадлежеше на Йосарян. Бе го спечелил, защото го завариха неподготвен, макар че той не разбираше как стана това. И Макуот не разбираше нищо.
— Какво е това? — извика Макуот, като се пулеше озадачено, гледайки отрязаната половина от чаршафа си.
— Това е половината от чаршафа, който беше откраднат тази сутрин от палатката ви обясни Майлоу. — Бас държа, че не знаехте, че е откраднат.
— Защо пък, някой трябва да открадне половин чаршаф? — попита Йосарян. Майлоу се смути.
— Вие не разбирате — протестираше Майлоу. — Той открадна целия чаршаф и аз му го взех обратно с пакета пресовани фурми, които вие вложихте в предприятието. Ето защо четвъртината от чаршафа е ваша. Изкарахте хубава печалба с вашето капиталовложение особено защото си получавате обратно всичките пресовани фурми, които ми дадохте. — След това Майлоу се обърна към Макуот: — Половината от чаршафа е ваша, защото от самото начало чаршафът беше ваш, и аз наистина не разбирам от какво се оплаквате, тьй като не бихте имали никаква част от него, ако капитан Йосарян и аз не бяхме се намесили във ваша полза.
— Кой се оплаква? — възкликна Макуот. — Аз просто се мъча да си представя какво мога да направя с половин чаршаф.
— Можете да направите един куп неща с половин чаршаф — увери го Майлоу. — Останалата четвъртина от чаршафа аз турих настрана за себе си като награда за моята предприемчивост, труд и инициатива. То не е за мен, нали разбирате, а за синдиката. Това е нещо, което и вие можете да направите с половината чаршаф. Можете да я оставите на синдиката и да гледате как расте.
— Какъв синдикат?
— Синдикатът, който бих желал да основа някой ден, така че да мога да дам на всички ви добрата храна, която заслужавате.
— Искате да основете синдикат ли?
— Да. Искам. Не, искам да основа борса. Знаете ли какво е борса?
— Място, където се купуват разни неща, нали?
— И се продават неща — поправи го Майлоу.
— И се продават неща.
— Цял живот съм искал да имам борса. Можеш да направиш куп неща, ако имаш борса. Но трябва да имаш борса.
— Значи искате борса?
— И всички ще имат дялове.
Йосарян беше все още в недоумение, защото се касаеше за бизнес, а в бизнеса имаше много неща, които винаги го озадачаваха.
— Нека пак да ви обясня — предложи Майлоу с растяща умора и раздразнение, като посочи с палец към крадеца, любител на сладки неща, който все още стоеше захилен до него. — Аз знаех, че той желае фурмите повече от чаршафа, понеже не разбира нито дума английски, нарочно водих преговори за сделката на английски.
— Защо не го праснахте веднъж по главата да му вземете чаршафа? — попита Йосарян.
Присвивайки с достойнство устни, Макуот поклати глава.
— Щеше да бъде крайно несправедливо — смъмра го той твърдо. — Насилието е неправда, а две неправди никога не правят една правда. Много по-добър беше моят начин. Когато му подадох фурмите и протегнах ръка за чаршафа, той вероятно си помисли, че му предлагам размяна.