— А какво му предлагахте?
— Всъщност аз наистина му предлагах размяна, но тъй като той не разбира английски, винаги мога да отрека.
— А ако той се бе ядосал и настояваше да вземе фурмите?
— Е, тогава щях да го ударя по главата и щях да му ги взема — отговори Майлоу без колебание. Той погледна Йосарян, после Макуот и после пак Йосарян. — Аз наистина не разбирам от какво се оплаквате! Сега всички сме в много по-добро положение отпреди. Всеки е доволен освен този крадец, но няма смисъл да се тревожим за него, тъй като той дори не говори езика ни и получава това, което заслужава. Не разбирате ли?
Но Йосарян все още не разбираше как Майлоу може да купува яйца в Малта по седем цента едното и да ги продава с печалба в Пианоза по пет цента.
8
Лейтенант Шайскопф
Дори и Клевинджър не разбираше как Майлоу може да направи това, а Клевинджър знаеше всичко. Клевинджър знаеше всичко за войната, освен защо Йосарян трябва да умре, докато на ефрейтор Снарк е позволено да живее, или защо ефрейтор Снарк трябва да умре, докато на Йосарян е позволено да остане жив. Войната беше мръсна и кална работа и Йосарян спокойно би могъл да живее без нея, да живее може би вечно. Само част от неговите сънародници биха дали живота си, за да я спечелят, и той нямаше амбициите да бъде между тях. Да умреш или да не умреш — това беше въпросът и Клевинджър се чувствуваше смазан, когато се опитваше да намери отговора. Историята не изискваше преждевременната смърт на Йосарян, справедливостта можеше да бъде задоволена и без нея, прогресът не бе обвързан с нея и победата не зависеше от нея. Да умират хора — това е необходимост, но кои хора да умрат — това зависи от обстоятелствата; а Йосарян бе готов да бъде жертва на каквото и да било освен на обстоятелствата. Водеше се война. Почти единственото добро нещо, което Йосарян можеше да види в нея, беше, че тя плащаше добре и освобождаваше децата от зловредното влияние на родителите им.
Клевинджър знаеше всичко това, защото Клевинджър беше гений с туптящо сърце и бледно лице — Той беше мислеща личност — дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди абсолютно по всичко, беше, че прекалено много време отделяше да подписва петиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участвува в клубовете за разисквания, да напуща клубове за разисквания, да присъствува на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха съгласни, че Клевинджър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриха.
Накратко казано, беше глупак. На Йосарян той напомняше онези портрети, които висят в музеите за модерно изкуство, на които и двете очи са на едната страна на лицето. Разбира се, това беше илюзия, породена от склонността на Клевинджър да гледа втренчено в едната страна на въпроса и изобщо никога да не вижда другата му страна. Политически той беше хуманист, който наистина различаваше левицата от десницата и беше доста неудобно притиснат между тях. Постоянно защищавате своите приятели комунисти пред враговете си от десницата и своите приятели десничари пред своите врагове комунисти; и двете групи дълбоко го ненавиждаха и никога не го защитаваха пред никого, защото го смятаха за глупак.
Той беше много сериозен, ревностен и добросъвестен глупак. Невъзможно бе човек да отиде на кино с него, без след това да не бъде въвлечен в спор за съпреживяване, за Аристотел, за универсални понятия, идейно съдържание и дълга на киното като форма на изкуството в едно материалистическо общество. Момичетата, които той водеше на театър, трябваше да чакат до първия антракт, за да разберат от него дали гледат хубава или лоша пиеса, и веднага научаваха това. Той беше войнствуващ идеалист, който водеше кръстоносен поход срещу расовия фанатизъм, като припадаше при всяка негова проява. Знаеше всичко за литературата, освен как да извлича удоволствие от нея.
Йосарян се мъчеше да му помогне.
— Не ставай глупак — съветваше го той, когато и двамата бяха курсанти в Санта Ана, Калифорния.
— Ще му кажа — настояваше Клевинджър, когато двамата седяха високо на трибуните и гледаха надолу към помощния учебен плац, където лейтенант Шайскопф ходеше напред-назад, побеснял като някакъв Крал Лир, само че без брада.