Лейтенант Шайскопф държеше много да печели паради и да изправи Клевинджър пред дисциплинарния съд, задето заговорничи и проповядва да бъдат свалени командуващите курсанти, които лейтенант Шайскопф беше определил. Клевинджър беше бунтар и многознайко. Лейтенант Шайскопф знаеше, че Клевинджър може да направи още поразии, ако не бъде следен. Вчера бе случаят с командуващите курсанти; утре може да бъде целият свят. Клевинджър имаше ум, а лейтенант Шайскопф беше забелязал, че хора с ум са склонни да станат доста хитри понякога. Такива хора са опасни и дори новите командуващи курсанти, за чието избиране бе допринесъл Клевинджър, охотно даваха изобличаващи показания срещу него. Делото срещу Клевинджър беше започнато и приключено. Единственото нещо, което липсваше, беше това, в което можеха да го обвинят.
Не можеше да бъде нещо, което е във връзка с парадите, защото Клевинджър гледаше на парадите почти толкова сериозно, колкото и самият лейтенант Шайскопф. Курсантите излизаха на парад рано слеобед и пипнешком се строяваха в редица по дванадесет пред казармите. Стенейки още от препиването предната вечер, те куцаха в крак и отиваха до определеното им място на главния учебен плац, където заедно с курсантите от другите шестдесет — седемдесет ескадрили стояха неподвижно в жегата час-два, докато достатъчен брой от тях припаднат, та да може да почне парадът. На края на плаца чакаше цяла редица линейки и групи санитари с носилки, снабдени с портативни радиоприемници. На покривите на линейките стояха наблюдатели. Един счетоводител записваше бройките. Цялата тази фаза на парада бе контролирана от военен лекар с усет за сметководство, който проверяваше пулса на курсантите и следеше цифрите на счетоводителя. Щом се съберяха достатъчно припаднали курсанти в линейките, военният лекар даваше знак на капелмайстора да започне и да завърши парада. Една след друга ескадрилите маршируваха по плаца, завиваха тромаво пред трибуната, маршируваха по плаца и се връщаха в казармите си.
Всяка от маршируващите ескадрили получаваше оценка, докато преминаваше пред трибуната, където един шишкав полковник с големи дебели мустаци седеше заобиколен от другите офицери. Най добрата ескадрила от всяко авиокрило печелеше жълто знаменце на прът — съвсем безполезна награда. Най-добрата ескадрила от цялата база печелеше червено знаменце на по-дълъг прът, което имаше още по-малка стойност, тъй като прътът беше по-тежък и беше по-голяма беля да се мъкне цяла седмица, докато друга ескадрила го спечели на следващата неделя. Йосарян намираше, че е глупаво да се дават знаменца, като награди. Те не бяха придружени нито с парични награди, нито с класови привилегии. Подобно на олимпийските медали и тенисните трофеи, те обозначаваха, че техният притежател е извършил по-добре от всички други нещо, от което никой няма никаква полза.
Самите паради изглеждаха също така нелепи. Йосарян мразеше парадите. Парадите са толкова войнствени. Мразеше ги, не искаше да ги чува, не искаше да ги гледа, ядосваше се, когато заради тях той, пък и цялото движение по улицата трябваше да спре. Мразеше да участвува в тях. Достатъчно лошо беше да си курсант в авиацията, за да маршируваш като пехотинец в мъчителната горещина всяка неделя следобед. Достатъчно лошо беше да бъде човек курсант в авиацията, защото сега вече беше ясно, че войната няма да свърши, преди да завърши обучението. Преди всичко това беше единственото съображение, поради което той бе постъпил като доброволец в школата за запасни офицери. Като войник, който се е квалифицирал за обучение в авиационно училище, той имаше много седмици пред себе си, докато го включат в някой клас, след това още много седмици, докато стане командир-щурман, и после още много седмици тактическо обучение, преди да бъде готов за изпращане на фронта. Тогава изглеждаше немислимо, че войната може да трае толкова дълго, защото бяха му казали, че Бог е на негова страна и че Бог, както също му бяха казали, може да извърши всичко, което иска. Но войната съвсем не бе свършила, а неговото обучение наближаваше края си.
Лейтенант Шайскопф копнееше отчаяно да спечели състезанията по маршировка, висеше до среднощ в стремежа си да ги подготви по-добре, а жена му го чакаше в леглото, изпълнена с любовна страст, като прелистваше любимите си пасажи от Крафт-Ебинг. Той четеше книги по маршировка. Нареждаше цели кутии шоколадени войници, докато се стопяха в ръцете му, и после придвижваше в редици по дванадесет комплект пластмасови каубои, които бе купил от една фирма по пощата под чуждо име и държеше заключени денем, за да не ги види никой. Упражненията на Леонардо по анатомия се оказаха необходими. Една вечер той почувствува нужда от жив модел и заповяда на жена си да марширува из стаята.