— Не, сър. Аз…
— За какво сме ви довели тук?
— За да отговарям на въпроси.
— Съвършено вярно — изрева полковникът. И сега ще почнете да отговаряте, преди да съм счупил глупавата ви глава. Точно какво, дявол да ви вземе, сте искали да кажете, копеле такова, когато сте казали, че не можем да ви накажем?
— Струва ми се, че никога не съм заявявал подобно нещо, сър.
— Говорете по-високо, моля. Не можах да ви чуя.
— Да, сър. Аз…
— Ще говорите ли по-високо, моля? Не мога да ви чуя.
— Да, сър. Аз…
— Меткаф.
— Заповядайте, сър.
— Нали ти казах да си затваряш глупавата уста.
— Да, сър.
— Тогава си затваряй глупавата уста, когато ти кажа да си затваряш глупавата уста. Разбра ли? Ще говорите ли по-високо, моля? Не мога да ви чуя.
— Да, сър. Аз…
— Меткаф, на твоя крак ли съм стъпил?
— Не, сър. Трябва да е кракът на лейтенант Шайскопф.
— Не е моят крак каза лейтенант Шапскопф.
— Тогава може би е моят — каза майор Меткаф.
— Дръпнете го!
— Да, сър. Но най-напред вие трябва да дръпнете вашия крак, сър. Вие сте стъпили на моя крак.
— Какво, казваш ми да си махна крака?
— Не, сър. О, не, сър.
— Тогава си дръпни крака и си затваряй глупавата уста. Говорете по-високо, моля. Не можах да ви чуя.
— Тъй вярно, сър. Казах, че не съм казвал, че не можете да ме накажете.
— За какво собствено говорите, дявол да ви вземе?
— Отговарям на въпроса ви, сър.
— Какъв въпрос?
— „Точно какво, дявол да ви вземе, сте искали да кажете, копеле такова, когато сте казали, че не можем да ви накажем?“ — рече ефрейторът, който знаеше стенография, четейки от стенограмата си.
— Много добре — каза полковникът. — Точно какво искахте да кажете, дявол да ви вземе?
— Не съм казвал, че не можете да ме накажете, сър.
— Кога? — запита полковникът.
— Кога какво, сър?
— Пак ми задавате въпроси.
— Виноват, сър. Май че не разбирам въпросите ви.
— Кога не сте казали, че не можем да ви накажем? Не разбирате ли въпроса ми?
— Не, сър, не разбирам.
— Вие вече ни казахте това. Сега отговорете на въпроса ми.
— Но как мога да ви отговоря?
— Пак ми задавате въпроси.
— Виноват, сър. Но аз не зная как да отговоря. Никога не съм казвал, че не можете да ме накажете.
— Сега ни казвате кога сте го казали. Аз ви питам кога не сте го казали.
Клевинджър пое дълбоко дъх.
— Аз винаги не съм казвал, че не можете да ме накажете, сър.
— Сега отговаряте много по-добре, мистър Клевинджър, макар че това е безсрамна лъжа. Снощи в нужника, не сте ли пошепнали, че ние не можем да ви накажем, на онзи мръсен кучи син, който никак не ни харесва? Как му беше името?
— Йосарян, сър — каза лейтенант Щайскопф.
— Да, Йосарян. Вярно. Йосарян. Йосарян ли? Това ли му е името? Йосарян. Какво е това име Йосарян, дявол да го вземе?
Лейтенант Шайскопф знаеше фактите наизуст.
— Това е името на Йосарян, сър — обясни той.
— Да, изглежда, че това му е името. Пошепнали ли сте вие на Йосарян, че не можем да ви накажем?
— О, съвсем не, сър. Аз му пошепнах, че вие не бихте могли да ме считате за виновен…
— Може да съм глупав — прекъсна го полковникът, — но не мога да доловя разликата. Изглежда, че съм доста глупав, защото не мога да доловя разликата.
— Аз…
— Вие сте дрънкало и кучи син. Никой не ви е искал да давате пояснения, а вие ми давате пояснения. Аз изказах едно твърдение, а не исках пояснения. Вие сте дрънкало и кучи син, нали?
— Съвсем не, сър.
— Не ли? Значи, ме наричате мръсен лъжец?
— О, съвсем не, сър.
— Тогава сте дрънкало и кучи син, нали?
— Съвсем не, сър.
— Искате да се заяждате с мене ли?
— Съвсем не, сър.
— Вие дрънкало и кучи син ли сте?
— Съвсем не, сър.
— Дявол да ви вземе, наистина искате да се заяждате с мене. Още малко, и ще скоча през тази голяма дебела маса да ви разпоря вонящото страхливо тяло и да ви разкъсам на парчета.
— Разпорете го, разпорете го! — извика майор Меткаф.
— Меткаф. Ти си вонящ кучи син. Не ти ли казах да си затваряш вонящата, страхлива, глупава уста.
— Да, сър. Виноват, сър.
— Тогава затваряй си устата.
— Аз само исках да се науча, сър. Човек може да се научи само когато се опитва.
— Кой казва това?
— Всички казват това, сър. Дори лейтенант Шайскопф го казва.
— Казващ ли го?
— Да, сър каза лейтенант Шайскопф. — Но всички го казват.
— Е, Меткаф, постарайте се да си затворите глупавата уста и може би по този начин ще се научите как да я затваряте. Чакайте, докъде бяхме стигнали? Прочети ми последния ред.
— „Прочети ми последния ред“ — прочете ефрейторът, който знаеше стенография.