Бащата на Майор Майор беше трезвен, богобоязлив човек, който считаше за най-духовито нещо на света да крие възрастта си. Беше фермер с дълги ръце и крака, богобоязлив, свободолюбив, хрисим, непреклонен индивидуалист, който смяташе, че да се дават федерални субсидии на когото и да било освен на фермери, е прикрит социализъм. Той проповядваше пестеливост и упорит труд и осъждаше неморалните жени, които му отказваха. Негов специалитет беше люцерната и за него бе много изгодно да не отглежда люцерна. Държавата му плащаше добре за всеки бушел непроизведена люцерна. Колкото повече люцерна не произвеждаше, толкова повече пари му даваше държавата; и той разходваше всеки петак, спечелен без труд, за да купува още земя и да увеличава количеството непроизведена люцерна. Бащата на Майор Майор работеше без почивка, за да не произвежда люцерна. През дългите зимни вечери той си седеше вкъщи и не кърпеше хамути; изскачаше от леглото си, щом пукнеше пладне, само за да се увери, че никаква домакинска работа не е свършена. Влагаше мъдро парите си в земя и скоро вече не отглеждаше повече люцерна, отколкото който и да е друг фермер в окръга. Съседите се обръщаха към него за съвет по всякакви въпроси, тъй като той бе спечелил много пари и следователно беше мъдър човек.
— Каквото посеете, това ще пожънете — съветваше той всички и всички казваха „амин“.
Бащата на Майор Майор беше изявен борец за икономии в държавните разходи при условие, че тези икономии няма да попречат на правителството да изпълни свещения си дълг и да плати на фермерите толкова, колкото можеха да изкарат за люцерната, която произвеждаха и от която никой не се нуждаеше, или въобще за да не отглеждат люцерна. Той беше горд и независим човек, които се противопоставяше на всякакви осигуровки срещу безработица и никога не се колебаеше да хленчи и скимти, за да изврънка и измъкне колкото може повече от когото може. Той беше набожен човек, чийто амвон беше навсякъде.
— На нас, фермерите, Господ ни е дал две здрави ръце, за да можем да отнесем колкото можем да сграбчим с тях — проповядваше той пламенно на стъпалата на съда или пред фирмата А. и И., докато чакаше младата зла касиерка, вечно с дъвка в устата, която той ухажваше, да излезе навън и да го погледне заплашително. — Ако Господ не искаше да вземаме толкова много проповядваше той, нямаше да ни даде две здрави ръце, за да го взимаме.
Всички наоколо пошепваха:
— Амин.
Башата на Майор Майор имаше някаква калвинистка вяра в предопределението и можеше ясно да схване, че нещастията на всички хора, освен неговите собствени, бяха израз на Божията воля. Той пушеше цигари, пиеше уиски и много добре му действуваха остроумия и ободрителни интелектуални разговори. Особено собствената му духовитост, когато лъжеше, че е по-млад, или разказваше хубавата история за трудностите на Бога и жена му при раждането на Майор Майор. Хубавата история за трудностите на Бога и жена му се състоеше в това, че Бог е имал нужда от шест дни, за да създаде целия свят, докато жена му е прекарала денонощие и половина в родилни мъки само за да създаде Майор Майор. Един по-обикновен човек би се поколебал него ден в коридора на болницата, един по-слаб характер би се съгласил да приеме отлични заместители на името на сина си, като например Старши Барабанчик, Младши Старши, Старши Младши или пък До Мажор, но бащата на Майор Майор беше чакал четиридесет години тъкмо такъв случай и не бе човек, който да го пропусне. Той имаше хубава поговорка за успеха в живота. Щастието чука на вратата само веднъж — казваше той и я повтаряше при всеки случай.
Досадната прилика с Хенри Фонда, която имаше от рождение, беше първата от дълга поредица лоши шеги, чиято нещастна жертва Майор Майор щеше да бъде по повеля на съдбата през целия си безрадостен живот. Втората лоша шега бе, че се роди Майор Майор Майор. Фактът, че той бе роден Майор Майор Майор, беше тайна, известна само на баща му. Разкриването на истинското му име стана едва когато Майор Майор бе записан в детската градина и последиците бяха катастрофални. Новината уби майка му: тя просто загуби воля за живот, посърна и умря, а това беше добре дошло за баща му, който беше решил, ако се наложи, да се ожени за злата касиерка от А. и И., макар че не разчиташе много на вероятността да изгони жена си от фермата, без да й плати пари или да я набие.