Последиците за самия Майор Майор бяха само малко по-сурови. На тази крехка възраст му бе наложено да си даде сметка за жестокия и зашеметяващ факт, че той не е, както винаги е смятал, Кейлеб Майор, а някакъв напълно чужд човек на име Майор Майор Майор, за когото той не знаеше абсолютно нищо и за когото никой не бе чувал дотогава. Колкото другарчета имаше, всички се оттеглиха и никога не се върнаха, понеже не бяха склонни да се доверяват на чужди хора, особено на онзи, който дотогава ги е мамил, че е някой, когото са познавали от години. Никой не желаеше да има нещо общо с него. Той започна да изпуща неща и да се препъва. При всяко ново запознанство се държеше плахо, изпълнен с надежда, и винаги оставаше разочарован. Именно защото се нуждаеше така отчаяно от приятел, той никога не можа да го намери. Израсна непохватен, висок, странен, замечтан младеж с нежни очи и много деликатни устни, чиято колеблива, плаха усмивка мигновено се превръщаше в обиден, объркан израз при всяко ново отблъскване.
Той беше учтив към по-старите, но те не го харесваха. Вършеше всичко, което по-старите от него му казваха да извърши. Казваха му да се оглежда, преди да скочи, и той винаги се оглеждаше, преди да скочи. Казваха му никога да не отлага за утре това, което може да свърши днес и той никога не отлагаше. Казано му бе да почита майка си и баща си и той почиташе баща си и майка си. Казано му бе да не убива и той не убиваше, докато не постъпи във войската. Тогава му казаха да убива и той убиваше. Обръщаше си и другата буза при всеки случай и винаги правеше на другите точно това, което искаше те да правят на него. Когато даваше милостиня, лявата му ръка никога не знаеше какво прави дясната. Той никога не произнасяше напразно името Господне, никога не прелюбодействуваше, нито пожелаваше магарето на ближния си. Всъщност той обичаше ближния си и никога не лъжесвидетелствуваше срещу него. По-старите не обичаха Майор Майор, защото явно пренебрегваше възприетите обичаи.
Тъй като нямаше нищо, в което да се прояви добре, той се прояви добре в училище. В щатския университет гледаше така сериозно на учението си, че педерастите мислеха, че е комунист, а комунистите подозираха, че е педераст. Той завърши английска история и това бе грешка.
— Английска история! — изрева възмутено по-старият сенатор от неговия щат, чиято глава бе обкръжена от сребриста грива. — А защо не американска история? Американската история е не по-малко добра от която и да е друга история!
Майор Майор се прехвърли веднага в американска литература, но Федералното бюро за разследване му бе открило вече досие. В далечната ферма, която Майор Майор наричаше свой дом, живееха шест души и един шотландски териер, и петима от тях, както и шотландският териер, се оказаха агенти на ФБР. Скоро те разполагаха с достатъчно злепоставящи го сведения, за да направят с него каквото си искат. Единственото нещо обаче, което можеха да намислят, беше да го вкарат във войската като редник и след четири дни да го направят майор, така че членовете на Конгреса, които нямаха друга грижа, можеха да препускат напред-назад по улиците на Вашингтон и да скандират: „Кой произведе майор Майор? Кой произведе майор Майор?“
Всъщност майор Майор беше произведен от една кибернетична машина марка „Ай Би Ем“, надарена с тъй живо чувство за хумор, както и баща му. Когато войната избухна, той още беше покорен и отстъпчив. Казаха му да постъпи във войската и той постъпи. Казаха му да поиска да влезе в авиационното училище и той поиска да влезе в авиационното училище. Още следната нощ се озова бос в ледената кал в три часа след полунощ пред един суров и войнствен сержант от някакъв югозападен щат, който каза на всички, че можел да пребие всеки войник от своето поделение и бил готов да докаже думите си. Само няколко минути преди това новобранците от ескадрилата бяха грубо събудени от ефрейторите, които им казаха да се строят пред палатката, където се помещаваше канцеларията. Дъждът продължаваше да се излива върху Майор Майор. Те се строиха облечени в гражданските си дрехи, с които бяха дошли преди три дни. Онези, които се забавиха, за да си обуят чорапите и обувките, бяха изпратени обратно в студените, мокри и тъмни палатки да ги събуят и сега всички стояха боси в калта, докато ледените очи на сержанта шареха по редиците и той им казваше, че може да пребие всеки войник от поделението си. Никой не бе склонен да спори с него.
Неочакваното производство на Майор Майор в майорски чин на следния ден хвърли в бездънно униние войнствения сержант, защото той вече не можеше да се хвали, че може да пребие всеки редник от поделението си. Прекара дълги часове в размишления, оттеглен в палатката си като Саул и не приемаше никого, докато обезсърчената му елитна гвардия от ефрейтори пазеше отвън. В три часа през нощта той намери решението на въпроса: майор Майор и другите новобранци бяха грубо разбудени и получиха заповед да се строят боси в дъжделивата нощ под ярката светлина на канцеларията, където сержантът, застанал наперено със свити юмруци на хълбоците, ги чакаше и така гореше от нетърпение, че едва можа да дочака да се съберат всички.