— Няма никакво значение. Тъкмо това искам да ви кажа, сър. С вас не е същото, както с майор Дюлут.
И наистина не беше същото, защото когато майор Майор на следния обед тръгна от тезгяха, където сипваха храната, и се упъти към общите маси, той се почувствува смразен от непроницаемата стена от омраза, изградена от лицата им, и остана като вкаменен с треперещата табла в ръце, докато Майлоу не се промъкна безмълвно до него да го спаси, като го отведе до неговата собствена маса. След това майор Майор се отказа от намеренията си и винаги ядеше сам на масата си, обърнал гръб на другите офицери. Той беше сигурен, че те се чувствуват обидени, загдето, откакто бе назначен за командир на ескадрилата, бе станал толкова важен, че не можеше да яде на една маса с тях. Никога не се водеха разговори в палатката на стола, докато майор Майор беше там. Той забеляза, че другите офицери гледаха да не ходят да обядват по същото време и че всички изпитаха голямо облекчение, когато той изобщо престана да ходи там и почна да се храни в ремаркето.
Майор Майор започна да се подписва с името Уошингтън Ървинг на официални документи на следния ден, след като първият агент на контраразузнаването дойде да го разпитва за някакво лице в болницата, което се подписвало така, и по този начин му даде идеята да върши същото. Той беше отегчен и недоволен от новото си положение. Бяха го направили командир на ескадрилата, но той нямаше никаква представа какво очакват от него да върши като командир, освен да се подписва с името Уошингтън Ървинг и да слуша как тупат или звънтят подковите, които майор … де Къвърли хвърляше на земята под прозореца на малкия му кабинет в задната част на палатката, където се помещаваше канцеларията. Непрекъснато го преследваше чувството, че някакви извънредно важни задължения остават неизпълнени и напразно чакаше да му потърсят отговорност. Излизаше рядко, и то само когато бе абсолютно необходимо, защото не можеше да свикне да го гледат втренчено. От време на време еднообразието се нарушаваше от някой офицер или войник, които сержант Таузър препращаше до него във връзка с някакъв въпрос, с който майор Майор не можеше да се справи и който той веднага препращаше обратно на сержант Таузър за разумно решение. Това, което се очакваше от него като командир на ескадрилата, очевидно се свършваше без каквото и да било участие от негова страна. Беше потиснат и в лошо настроение. Понякога сериозно мислеше да отиде да разкаже всичките си грижи на военния свещеник, но свещеникът изглеждаше така претоварен със собствените си страдания, че на майор Майор му бе съвестно да прибавя и своите грижи към неговите. Освен това той не беше съвсем сигурен дали военните свещеници могат да дават съвети на командир на ескадрила.
Никога не знаеше какво да мисли и за майор … де Къвърли, който, когато не ходеше да наема апартаменти или да отвлича работници, нямаше по-належаща работа, освен да хвърля подкови. Майор Майор често се вслушваше внимателно в шума на подковите, които падаха глухо на земята или се закачваха около малките стоманени колчета, забити в земята. Понякога надничаше навън и гледаше с часове как се забавлява майор … де Къвърли и се чудеше как една толкова внушителна личност няма друга по-важна работа. Често се изкушаваше от мисълта да се присъедини към играта на майор … де Къвърли, но хвърлянето на подкови цял ден му се струваше почти толкова скучно, колкото да подписва „Майор Майор Майор“ на официални документи, пък и видът на майор … де Къвърли беше така заплашителен, че майор Майор го гледаше с благоговение и не смееше да се доближи до него.
Майор Майор се питаше какво е отношението му към майор … де Къвърли и какво е отношението на майор … де Къвърли към него. Той знаеше, че майор … де Къвърли беше негов административен офицер, но не знаеше какво значи това и не можеше да реши дали в лицето на майор … де Къвърли е ощастливен с един снизходителен началник, или е наказан с един неизпълняващ задълженията си подчинен. Той не искаше да пита сержант Таузър, от когото тайно се боеше, а нямаше кого другиго да пита, най-малко от всички самия майор … де Къвърли. Малцина смееха да се доближат до майор … де Къвърли за каквото и да било и единственият офицер, който бе достатъчно глупав да хвърли една от неговите подкови, се покри още на следния ден със злокачествени пианозки струпеи, които Гюс и Уес, дори самият доктор Данийка никога не бяха виждали и за които дори не бяха чували. Всички бяха сигурни, че майор … де Къвърли е заразил нещастния офицер за наказание, макар че никой не знаеше как.