Повечето от официалните документи, които идваха на масата на майор Майор, въобще не го засягаха. Повечето от тях се състояха от намеци за предишни съобщения, които майор Майор не бе нито виждал, нито чувал. Никога не ставаше нужда да се търсят, тъй като в новите инструкции неизменно се казваше, че предишните заповеди се отменят. И затова в течение на една-единствена творческа минута той можеше да подпише двадесет различни документа, всеки от които му предписваше да не обръща никакво внимание на всички останали. От службата на генерал Пекъм, която беше на континента, всеки ден идваха многоречиви бюлетини, които започваха с такива ободрителни проповеди като „Отлагането е крадец на време“ и „Първата добродетел след благочестието е чистоплътността“.
Инструкциите на генерал Пекъм за чистоплътност и експедитивност караха майор Майор да се чувствува нечистоплътен и вечно отлагащ човек и затова той се освобождаваше от тях колкото може по-бързо. Интересуваха го единствено онези официални документи, които се явяваха от време на време и се отнасяха за нещастния младши лейтенант, убит при един полет над Орвието два часа след като пристигна на остров Пианоза, чийто отчасти неразопакован багаж се намираше още в палатката на Йосарян. Тъй като веднага след пристигането си нещастният лейтенант се бе явил в щабната палатка вместо в канцеларията, сержант Таузър бе решил, че ще бъде най-сигурно да го мине по списъците като човек, който никога не се е явявал в ескадрилата и затова отнасящите се до него документи, които идваха от време на време, се занимаваха с факта, че той сякаш се бе изпарил във въздуха; впрочем точно това и се бе случило с него. С течение на времето майор Майор започна да се радва на официалните документи, които пристигаха на масата му, защото да седи в кабинета си и да ги подписва по цял ден беше далеч по-приятно, отколкото да седи в кабинета си по цял ден и да не ги подписва. Така имаше какво да прави.
Всеки документ, който той подписваше, неизбежно се връщаше обратно при него след изтичането на период от два до десет дни с добавен лист за втори негов подпис. Тези документи бяха винаги много по-дебели от първоначалните, тъй като между листа с неговия последен подпис и листа, добавен за неговата нова заверка, имаше листа, носещи най-последните заверки на всички други офицери, пръснати по разни места, чието занимание също се състоеше да се подписват на същите официални документи. Майор Майор се отчая, гледайки как простите съобщения се надуват чудовищно и се превръщат в огромни ръкописи. Нямаше значение колко пъти подписва един документ, документът винаги пристигаше обратно при него за още един подпис и той започна да губи надежда, че някога ще може да се освободи от тях. Един ден — беше в деня, след като агентът на контраразузнаването го посети за първи път — майор Майор подписа името Уошингтън Ървинг вместо собственото си име на един от документите само за да усети как ще се почувствува. Хареса му. Хареса му толкова много, че през останалата част от следобеда той направи същото с всички официални документи. Това беше порив на лекомислие и бунт, за което знаеше, че по-късно ще бъде строго наказан. На следната сутрин той влезе с вълнение и трепет в кабинета си и чакаше да види какво ще се случи. Нищо не се случи.
Той беше извършил грях и бе постъпил добре, защото нито един от документите, на които се подписваше с името Уошингтън Ървинг, не се върна обратно при него. Това беше най-после някакъв напредък и майор Майор потъна в новата си работа с увлечение и без задръжки. Да подписва името Уошингтън Ървинг на официалните документи не беше може би голяма кариера, но все пак бе по-малко еднообразно, отколкото да подписва „майор Майор Майор“. Когато името Уошингтън Ървинг му станеше скучно, той можеше да смени последователността и да се подписва Ървинг Уошингтън, докато и това стане еднообразно. И той действително вършеше нещо, тъй като нито един от документите, подписани с едно от тези имена, не се върна в ескадрилата.
Това, което се върна обратно в края на краищата, беше един втори човек от контраразузнаването, който се представяше за пилот. Всички знаеха, че е човек от контраразузнаването, защото той сам им довери тайната си и настояваше пред всеки от тях да не разкрива истинската му самоличност пред другите офицери и войници, на които беше вече доверил, че е от контраразузнаването.
— Вие сте единственият човек в ескадрилата, който знае, че съм от контраразузнаването — довери той на майор Майор, и е абсолютно необходимо това да остане в тайна, за да не се навреди на успешното изпълнение на задачата ми. Разбирате ли?