— Но сержант Таузър знае за вас.
— Да, знам, че знае. Трябваше да му кажа, за да ме пусне при вас. Но също знам, че при никакви обстоятелства той няма да каже това някому.
Той каза на мене — възрази майор Майор. — Каза ми, че вън чака един човек от контраразузнаването, който иска да говори с мен.
— Ах, това копеле! Ще трябва да направим проверка за неговата благонадеждност. На ваше място не бих оставял никакви строго поверителни документи на открито. Поне докато не приготвя доклада си.
— Документите, които получавам, не са строго поверителни — каза майор Майор.
— Точно такива документи имам предвид. Заключете ги във вашия шкаф, така че сержант Таузър да няма достъп до тях.
— Единственият ключ от шкафа е у сержант Таузър.
— Май че само си губим времето — каза вторият човек от контраразузнаването доста студено. Той беше пъргав, топчест, раздразнителен човек с бързи и уверени движения. Извади няколко фотостатичнн копия от една голяма червена папка, която се разтягаше като акордеон и която той дотогава доста очебийно криеше под кожената си авиаторска куртка, нашарена с ярки картинки на самолети, летящи през оранжеви облаци от избухващи гранати и с прави редици от малки бомбички, които показваха, че е извършил петдесет и пет бойни полета. — Виждали ли сте някой от тези документи?
Майор Майор погледна с безизразно лице фотокопията на лични писма, изпратени от болницата, върху които офицерът цензор се бе подписал като Уошингтън Ървинг или Ървинг Уошингтън.
— Не.
— Ами тези?
Майор Майор погледна след това фотокопията на официалните документи, изпратени до него, върху които той бе сложил същите подписи.
— Не.
— Във вашата ескадрила ли е човекът, който е подписал тези две имена?
— Кое име? Тук има две имена.
— И двете. Ние смятаме, че Уошингтън Ървинг и Ървинг Уошингтън са едно и също лице и че то използува двете имена само за да заличи дирята си. Това, знаете, се прави доста често.
— Струва ми се, че няма човек в ескадрилата нито с едното, нито с другото име.
Израз на разочарование мина по лицето на втория човек от контраразузнаването.
— Шпионинът е много по-хитър, отколкото си мислехме — забеляза той. — Използува трето име и се представя за някого другиго. И аз мисля… да, аз мисля, че знам кое е третото му име. — Възбуден и вдъхновен, той подаде друго фотокопие на майор Майор. — Какво ще кажете за това?
Майор Майор се наведе малко напред и видя едно копие от писмо, върху което Йосарян бе зачеркнал всичко освен името Мери и накрая бе написал: „Копнея неутешимо за теб:
Р. О. Шипман, свещеник във войската на Съединените щати.“
Майор Майор поклати глава.
— Никога не съм го виждал.
— Знаете ли кой е Р. О. Шипман?
— Той е свещеникът на групата.
— Хванахме го в капана — каза вторият човек от контраразузнаването. — Уошингтън Ървинг е свещеникът на групата.
Майор Майор почувствува лека тревога.
— Свещеникът на групата се казва Р. О. Шипман — поправи го той.
— Сигурен ли сте?
— Да.
— И защо военният свещеник е трябвало да напише това на писмото?
— Може би някой друг го е написал и е подправил подписа му.
— А защо трябва някой да подправя името на военния свещеник?
— За да не го открият.
— Може би сте прав — реши вторият човек от контраразузнаването, след като се поколеба за миг и млясна отсечено с уста. — Може би трябва да се справяме с цяла банда, с двама души, които работят заедно и случайно имат обратни имена. Да, сигурен съм, че е така. Единият от тях е тук, в ескадрилата, другият е в болницата, а третият е при свещеника. Значи стават трима, нали? Вие сте абсолютно сигурен, че никога не сте виждали нито един от тези официални документи, нали?
— Щях да ги подпиша, ако ги бях виждал.
— С кое име? — запита хитро вторият човек от контраразузнаването. — С вашето ли или с името Уошингтън Ървинг?
— Със собственото си име — отвърна майор Майор. — Аз дори не зная името на Уошингтън Ървинг.
Вторият агент на контраразузнаването се усмихна.
— Радвам се, че не сте замесен, сър. Това значи, че ще можем да работим заедно и аз ще имам нужда от всички хора, които мога да намеря. Някъде в европейската оперативна зона има човек, който задържа всички съобщения, изпращани до вас. Имате ли представа кой може да бъде той?
— Не.
— Аз пък имам доста добра представа — каза вторият човек от контраразузнаването и се наведе напред, за да пошепне поверително. — Това копеле Таузър. Защо иначе ще дрънка на всички за мен? А вие си отваряйте очите и ми обадете веднага, щом чуете, че някой само спомене Уошингтън Ървинг. Аз ще направя проверка за благонадеждността на свещеника и на всички хора тук.