Когато Йосарян скочи върху му и го събори, майор Майор изохка и се опита да изпълзи настрани, за да се изправи на крака. Йосарян обаче не го остави.
— Капитан Йосарян — каза Йосарян — моли за разрешение да говори на майора веднага по един въпрос на живот и смърт.
— Оставете ме да стана, моля ви се — заповяда му майор Майор, смазан и притиснат в неудобна поза. — Не мога да отговоря на поздрава ви, както съм легнал на ръката си.
Йосарян го пусна. И двамата бавно се изправиха. Йосарян отново отдаде чест и повтори молбата си.
— Нека отидем в кабинета ми — каза майор Майор. — Тук, струва ми се, не е най-доброто място, където можем да разговаряме.
— Да, сър — отвърна Йосарян.
Изтърсиха пясъка от дрехите си и мълчейки смутено, се упътиха към входа на палатката, където се помещаваше канцеларията.
— Оставете ме за една-две минути да сложа малко риванол на тези драскотини. След това кажете на сержант Таузър да ви пусне вътре.
— Да, сър.
Майор Майор закрачи с достойнство към задната част на палатката, без да погледне никого от канцеларистите и машинописците, които работеха по бюрата и край шкафовете с архиви. Той пусна след себе си платнището, което отделяше кабинета му от канцеларията. Щом се озова в кабинета си, той изтича до прозореца и скочи навън, готов да побегне. Обаче Йосарян се бе изпречил на пътя му — чакаше го, застанал мирно, и отново му отдаде, чест.
— Капитан Йосарян моли за разрешение да говори на майора веднага по един въпрос на живот и смърт — повтори той решително.
— Не се дава разрешение — сряза го майор Майор.
— Няма да се отървете с това.
— Майор Майор отстъпи.
— Добре, съгласи се той уморено. — Ще говоря с вас. Моля, скочете в кабинета ми.
— След вас.
Те скочиха в кабинета. Майор Майор седна, Йосарян заобиколи бюрото му, застана пред него и му каза, че вече не желае да участвува в бойни полети. „Какво мога да направя?“ — се запита майор Майор. Едничкото, което можеше да направи, беше това, което полковник Корн му бе наредил да прави, и да се надява, че всичко ще се уреди.
— Защо не искате? — запита той.
— Страх ме е.
— Няма нищо срамно в това — посъветва го приятелски майор Майор. — Всички се страхуваме.
— Аз не се срамувам — рече Йосарян. — Просто ме е страх.
— Нямаше да бъдете нормален, ако не се страхувахте. Дори най-храбрите хора изпитват страх. Едно от най-трудните неща, с което трябва да се справим в боя, е да преодолеем страха си.
— Хайде, хайде, майоре. Не можем ли да разговаряме, без да предъвкваме тия дивотии?
Майор Майор наведе овчедушно очи и почна да върти пръстите си.
— Какво искате да ви кажа?
— Че съм извършил достатъчно полети и мога да си отида у дома.
— Колко полета сте извършили?
— Петдесет и един.
— Остават ви само още четири.
— Той ще повиши броя им. Всеки път, щом наближа предписания брой, той го повишава.
— Може би този път няма да го повиши.
— Той въобще никога не пуска никого. Държи ги тук да чакат заповед за уволнение, докато не му останат достатъчно хора за екипажите, и след това повишава броя на полетите и връща обратно всички в строя. Откакто дойде тук, все така прави.
— Не трябва да упреквате полковник Каткарт, задето се бавят заповедите — посъветва го майор Майор. — Да се препращат заповедите веднага щом ги получат от нас, е задължение на щаба на Двадесет и седма въздушна армия.
— Той все пак би могъл да поиска нови хора да ни заместят, а нас да изпрати в Щатите, когато пристигнат заповедите. Както и да е, аз научих, че щабът на Двадесет и седма въздушна армия иска четиридесет полета и че само полковник Каткарт държи да извършим петдесет и пет.
— Не бих могъл да кажа нищо по това — отговори майор Майор. — Полковник Каткарт е наш командир и ние трябва да му се подчиняваме. Защо не извършите още четирите полета, да видите какво ще стане?
— Не искам повече да летя.
„Какво можеш да направиш? — се запита отново майор Майор. Какво можеш да направиш с човек, който те гледа право в очите и казва, че е готов по-скоро да умре, отколкото да бъде убит в сражение, човек, който е поне толкова зрял и умен, колкото теб, а ти трябва да се преструваш, че го смяташ за незрял и глупав? Какво можеш да му кажеш?“
— Ами ако речем да ви оставим сам да си избирате полетите и да участвувате само в безопасни полети? — запита майор Майор. — Така ще можете да изкарате четирите полета без никакви рискове.