— Не желая да извършвам безопасни полети. Не искам вече да участвувам във войната.
— Бихте ли искали нашата страна да изгуби войната? — попита майор Майор.
— Няма да я загубим. Имаме повече хора, повече пари и повече ресурси. Има десет милиона души в униформа, които биха могли да ме заместят. Някои хора умират, много повече хора трупат пари и се забавляват. Нека някой друг да умре вместо мен.
— Но представете си, че всички мислехме така.
— Тогава сигурно щях да бъда голям глупак, ако мислех другояче, нали?
„Какво можеш да му кажеш в края на краищата?“ — чудеше се майор Майор, изпаднал в отчаяние. Единственото, което не можеше да каже, бе, че не може да направи нищо. Да каже, че не може да направи нищо, би значело да намекне, че ако можеше, би направил нещо, и по този начин да подметне, че практиката на полковник Корн е погрешна или несправедлива. Но полковник Корн бе дал изрична заповед. В никой случай не трябва да казва, че не може да направи нищо.
— Съжалявам — каза майор Майор, — но нищо не мога да направя.
10
Уинтъргрийн
Клевинджър беше мъртъв. Това беше основният недостатък на неговата философия. Осемнадесет самолета се бяха спуснали през лъчистия бял облак край брега на Елба един следобед, връщайки се от седмичния безопасен полет над Парма; само седемнадесет самолета излязоха от облака. От липсващия самолет не откриха никаква следа нито във въздуха, нито долу на гладката повърхност на синьозелените води. Нямаше никакви останки. Вертолети обикаляха белия облак до залез слънце. През нощта облакът бе отвят от вятъра, но и на сутринта Клевинджър го нямаше.
Това изчезване смая всички, смая ги така, както Големият заговор в Лауъри Фийлд, когато всички войници от една казарма, шестдесет и четири души на брой, изчезнаха един ден, след като си получиха заплатите, и вече никой не чу нищо за тях. До момента, в който Клевинджър изчезна така майсторски в небитието, Йосарян считаше, че войниците просто са решили единодушно да се самоотлъчат него ден. Всъщност той беше толкова насърчен от това събитие, което приличаше на масово бягство от свещения дълг, че бе изтичал навън радостно възбуден, за да занесе вълнуващата новина на бившия ефрейтор Уинтъргрийн.
— Какво вълнуващо има в това — възрази с неприятна подигравателна усмивка бившият ефрейтор Уинтъргрийн, стъпил с мръсната си войнишка обувка на лопатата, и навъсен се бе облегнал на стената на една от дълбоките четвъртити ями, които постоянно копаеше — това бе неговата военна специалност.
Бившият ефрейтор Уинтъргрийн беше едно злобно гаменче, което обичаше да върши всичко наопаки. Хващаха го винаги, когато се самоотлъчваше и го осъждаха да копае и запълва дупки шест фута дълбоки, толкова дълги и толкова широки за точно определено време. Всеки път, щом изтърпеше наказанието си, той отново се самоотлъчваше. Бившият ефрейтор Уинтъргрийн приемаше тази роля — да копае и запълва ями, без да се оплаква, с всеотдайността на истински патриот.
— Не е лош този живот — забелязваше той философски. — Пък и нали все някой ще трябва да върши тази работа.
Той имаше достатъчно разум, за да разбере, че да се копаят дупки в Колорадо, не е толкова тежко наказание във военно време. Тъй като дупките не се търсеха много, той можеше да ги копае и запълва, без да бърза, и рядко се преуморяваше. От друга страна, винаги когато го съдеха, го разжалваха в чин прост редник. И той чувствуваше болезнено загубата на чина си.
— Беше доста хубаво нещо, когато бях ефрейтор спомняше си той с копнеж. Имах положение — разбираш какво искам да кажа? И можех да се движа в най-добрите среди. Лицето му придобиваше мрачен, примирен израз. — Но сега всичко това е минало — казваше той. Идния път, когато избягам, ще избягам като прост редник и отсега си знам, че няма да бъде същото. Копаенето на дупки не открива никакви перспективи за бъдещето. Работата дори не е постоянна. Винаги щом си изтърпя наказанието, загубвам си и работата. Тогава трябва пак да побягна, ако искам да си намеря работа. А не мога постоянно да правя това. Има една засечка, параграф 22. Идния път като побягна, ме чака затвор. Не знам какво ще стане с мен. Ако не внимавам, мога дори да се озова на фронта.
Той не желаеше да продължава да копае дупки до края на живота си, макар че нямаше нищо против да върши това, докато войната продължава и неговата работа представлява част от военното усилие.
— Това е въпрос на дълг — забелязваше той — и всеки от нас трябва да изпълнява своя дълг. Моят дълг е да копая тези дупки и аз си върша работата така добре, че бях представен за награждаване с ордена за добро поведение. Вашият дълг е да се въртите в авиационното училище и да се надявате, че войната ще свърши, преди да завършите училището. Дългът на фронтоваците е да спечелят войната и аз само желая те да изпълняват дълга си така добре, както аз изпълнявам моя. Не би било честно да отида на фронта и да изпълнявам техния дълг, нали?