Един ден, както копаеше в една от своите ями, Уинтъргрийн разби водопроводна тръба и едва не се удави — извадиха го почти в безсъзнание. Пръсна се слух, че било петрол и вождът Бял Полуовес бе веднага изритан от военната база. Скоро всички войници, които успяха да намерят лопата, излязоха навън и започнаха бясно да копаят, за да открият петрол. Калта хвърчеше навсякъде. Военната база изглеждаше почти точно така, както седем месеца по-късно изглеждаше лагерът в Пианоза на сутринта след онази нощ, през която Майлоу бе бомбардирал лагера на ескадрилата, летището, бомбените складове и ремонтните хангари с всички самолети, който бе могъл да събере в своя синдикат „М и М“, и всички, които бяха оживели, бяха изскочили навън да копаят подобни на пещери прикрития в коравата земя и да ги покриват отгоре с противобронебойни стоманени листове, откраднати от ремонтните бараки на летището, и с изпокъсани четвъртити парчета непромокаем брезент, които крадяха един от друг от страничните платнища на палатките си. Щом се пръсна слух, че е открит петрол, вождът Бял Полуовес бе преместен от Колорадо и се озова най-после на почивка в Пианоза, за да замести лейтенант Кумз, които един ден се бе качил на един самолет като гост само за да види какво нещо е сражение, и бе убит над Ферара в самолета заедно с Крафт.
Йосарян винаги се чувствуваше виновен, щом си спомнеше за Крафт, защото Крафт бе убит, когато Йосарян заповяда да преминат повторно над целта, и също така виновен, защото Крафт бе невинно замесен във Великолепното въстание срещу атебрина, което бе започнало в Пуерто Рико през първия етап на тяхното летене над морето и завършило десет дни по-късно в Пианоза, когато Апълби, верен на дълга си, влезе в палатката на канцеларията веднага щом пристигна, за да докладва, че Йосарян е отказал да вземе атебриновите си таблетки.
Сержантът, който беше там, го покани да седне.
— Благодаря ви, сержанте, май че ще седна — рече Апълби. — Колко приблизително ще трябва да чакам? Имам да свърша един куп работи днес, та утре сутрин да стана рано, напълно готов и бодър, за да мога да вляза в сражение в момента, когато ми заповядат.
— Не ви разбрах, сър?
— Какво, сержанте?
— Какъв беше вашият въпрос?
— Колко приблизително ще трябва да чакам, за да вляза при майора?
— Докато излезе за обед — отвърна сержант Таузър. — Тогава можете да влезете веднага.
— Но той няма да бъде там, нали?
— Няма да бъде там, сър. Майор Майор ще се върне в кабинета си едва следобед.
— Разбирам — каза Апълби колебливо. — Мисля, че в такъв случай по-добре ще бъде да дойда следобед.
Апълби напусна канцеларията вътрешно смутен. В момента, когато излизаше, му се стори, че видя как един висок, тъмен офицер, който приличаше малко на Хенри Фонда, скочи през прозореца на палатката и тичешком изчезна зад ъгъла. Апълби се спря и затвори очи. Обхвана го тревожно съмнение. Той се питаше дали не страда от малария или, още по-лошо, от прекалено голяма доза атебринови таблетки. Апълби вземаше четири пъти повече атебринови таблетки от предписаното количество, защото искаше да бъде четири пъти по-добър пилот от всички други пилоти. Очите му бяха още затворени, когато сержант Таузър го потупа леко по рамото и му каза, че ако желае, сега може да влезе, тъй като майор Майор току-що е излязъл.
Апълби почувствува, че увереността му се възвръща.
— Благодаря ви, сержанте. Скоро ли ще се върне?
— Ще се върне веднага след обяд. Тогава вие ще трябва веднага да излезете и да го чакате пред палатката, докато излезе за вечеря. Майор Майор не приема никого в кабинета си, докато е в бюрото си.
— Какво казахте, сержанте?
— Казах, че майор Майор не приема никого в кабинета си, докато е там.
Апълби загледа втренчено сержант Таузър и се опита да придаде твърдост на гласа си.
— Вие подигравате ли се с мен, сержанте, понеже съм нов в ескадрилата, а вие сте били дълго време на фронта?
— О, не, господин капитан — отвърна сержантът почтително, — такава заповед съм получил. Можете да питате майор Майор, когато го видите.
Тъкмо това имам намерение да направя, сержанте. Кога мога най-после да го видя?
— Никога.
Почервенял от чувство на унижение, Апълби написа доклада си за Йосарян и атебриновите таблетки на бележника, който сержантът му предложи, и бързо излезе навън, питайки се дали пък Йосарян не е единственият човек, който има привилегията да носи офицерска униформа и да не е луд.