Капитан Блак тръгна след последния от командирите и излезе навън, за да се наслаждава на въздействието на новината върху офицерите и войниците, които с шлемове, парашути и защитни костюми се събираха около четирите камиона, спрели в средата на лагера. Той беше висок, ограничен, печален човек, който на всичко гледаше с навъсено равнодушие. Бръснеше изпитото си бледо лице през три-четири дни и повечето време изглеждаше, като че ли пуща златисточервеникавн мустаци над мършавата си горна устна. Той не се разочарова от сцената, която видя навън: ужас помрачаваше всички лица. Капитан Блак се протегна от възхищение, разтърка очи, за да се отърси от сънливостта си, и се разсмиваше злорадо всеки път, щом пожелаеше някому да му се спука жлъчката.
Болоня се оказа най-радостното събитие в живота на капитан Блак от деня, когато майор Дюлут бе убит над Перуджа и той бе почти избран за негов заместник. Когато на летището чуха по радиото за смъртта на майор Дюлут, капитан Блак посрещна новината с изблик на радост. Макар никога дотогава да не бе разчитал на такава възможност, капитанът веднага разбра, че логично погледнато, той е човекът, който трябва да замести майор Дюлут като командир на ескадрилата. На първо място той е офицер от разузнаването, от интелижанса, следователно е по-ннтелигентен от всички други офицери в ескадрилата. Вярно, че не е строеви офицер като майор Дюлут, каквито са обикновено всички командири на ескадрили, но всъщност това е още един допълнителен силен довод в негова полза, тъй като животът му не е в опасност и той може да изпълнява тази служба дотогава, докато родината се нуждае от него. Колкото повече мислеше за това, толкова по-неизбежно му се струваше неговото назначение. Беше въпрос само да се пошепнат две думи както трябва и където трябва, и то незабавно. Той побърза да се върне в кабинета си, за да обмисли план за действие. Изтегна се на въртящия се стол, сложи крака на масата, затвори очи и започна да си представя колко прекрасно ще бъде всичко, щом веднъж стане командир на ескадрилата.
Но докато капитан Блак си представяше бъдещето, полковник Каткарт действуваше. И капитан Блак бе смаян от бързината, с която, както той заключи, майор Майор го бе надхитрил. Към ужаса, който го обхвана, когато се оповести назначаването на майор Майор за командир на ескадрилата, се примеси и горчиво негодувание, което той не се мъчеше да прикрие. Когато неговите колеги, другите нестроеви офицери, изразиха учудването си от избора на полковник Каткарт, капитан Блак измърмори, че в ескадрилата стават странни неща; когато започнаха да обсъждат политическото значение, което можеше да има приликата между майор Майор и Хенри Фонда, капитан Блак уверено заяви, че майор Майор е в действителност Хенри Фонда; а когато те забелязаха, че майор Майор е малко странен, капитан Блак им съобщи, че той е комунист.
— Те завземат всички служби — заяви той възмутено. — Вие, момчета, можете да зяпате и да ги оставите да се промъкнат навсякъде, но аз няма да допусна това. Ще взема мерки. Отсега нататък ще карам всеки кучи син, който идва в палатката на разузнавателния отдел, да подписва клетва за вярност. И няма да позволя това копеле майор Майор да подпише клетва, дори да иска.
Едва ли не на следния ден „Славният поход на клетвата за вярност“ беше в пълен ход и капитан Блак бе възхитен, когато откри, че той е начело на похода. Наистина беше открил нещо велико. Всички строеви войници и офицери трябваше да подпишат клетва за вярност, за да получат чантите с карти от палатката на разузнавателната служба, втора клетва за вярност, за да получат летателните си костюми и парашути от парашутната палатка, трета клетва за вярност пред лейтенант Бокингтън, командира на превозните средства, за да ги допуснат да се качат на камионите, които ги откарваха до летището. Където и да се обърнеха, ги чакаше нова клетва за вярност, която трябваше да подпишат. Подписваха клетва за вярност, за да получат парите си от ковчежника, да получат дажбите си, да ги подстрижат италианските бръснари. За капитан Блак всеки офицер, който поддържаше „Славният поход на клетвата за вярност“, беше съперник и той денонощно кроеше планове как да ги изпревари поне с една стъпка. Не искаше никой да го задмине по преданост към родината. Когато успееше да увещае другите офицери да въведат и те клетви за вярност, той ги задминаваше, като караше всеки кучи син, който дойдеше в палатката му, да подпише две клетви, после три, после четири. След това въведе „Обещанието за преданост“ и после искаше да изпеят пред него в хор американския химн „Звездното знаме“ — отначало веднъж, после два пъти, после три пъти, после четири пъти. Всеки път, когато капитан Блак задминаваше съперниците си, той се нахвърляше върху им с презрение, загдето не са последвали примера му. И всеки път, когато последваха примера му, той се оттегляше загрижен и си блъскаше главата да измисли някоя нова хитрина, която ще му даде възможност отново да ги наругае.