Доктор Данийка бързо се предаде.
— Ще отида да кажа на Гюс и Уес да направят всичко, което искате.
В щаба на авиогрупата полковник Каткарт бе вече започнал да се пита какво става в ескадрилата.
— Този идиот Блак пак го е ударил на патриотизъм — докладва му полковник Корн усмихнато. — Мисля, че ще е по-добре да сътрудничите с него известно време, тъй като вие направихте майор Майор командир на ескадрила.
— Това беше ваша идея — възрази буйно полковник Каткарт. — Не трябваше да се оставям да ме придумате.
— Това си беше много добра идея — възрази полковник Корн, — тъй като се освободихме от излишния майор, който за вас като началник беше едно позорно петно. Не се тревожете, цялата история вероятно ще се изживее доста скоро. Засега най-добре е да изпратите на капитан Блак писмо, с което да му изразите подкрепата си и да се надявате, че ще пукне, преди да направи прекалено големи бели.
Фантастична мисъл мина през главата на полковник Корн.
— Питам се какво ще направи! Нали не допускате, че този глупак ще се опита да изхвърли майор Майор от ремаркето му?
— Следващото нещо, което трябва да направим, е да изхвърлим това копеле майор Майор от ремаркето му — реши капитан Блак. — Бих желал да пратя вдън гори и жена му, и децата му, но не мога. Той няма ни жена, ни деца. Затова ще трябва да се задоволим с това, което имаме, и да го изхвърлим от ремаркето. Кой се разпорежда с палатката?
— Той.
— Виждате ли? — извика капитан Блак. — Те завземат всичко! Аз пък няма да търпя това. Ще отнеса въпроса право до майор … де Къвърли, ако се наложи. Ще накарам Майлоу да говори с него по тази работа веднага щом се върне от Рим.
Капитан Блак имаше безкрайна вяра в мъдростта, властта и справедливостта на майор … де Къвърли, макар че никога не бе говорил с него. Той натовари Майлоу да говори от негово име с майор … де Къвърли и беснееше от нетърпение, докато чакаше да се завърне високият нестроеви офицер. Както всички в ескадрилата той хранеше дълбоко страхопочитание към величествения, беловлас майор с грубо лице и вид на разгневен Йехова, който най-после се завърна от Рим с ранено око, покрито с целулоидна пластинка, и с един удар разби целия „Славен поход“ на пух и прах.
Майлоу благоразумно не каза нищо, когато в деня на завръщането си майор … де Къвърли влезе в стола със свиреп вид и израз на сурово достойнство и видя, че пътят му е препречен от цяла стена офицери, които чакаха на опашка, за да подпишат клетви за вярност. На долния край на дългата маса, където раздаваха храната, група офицери, пристигнали по-рано, даваха обещание пред знамето, като държаха внимателно таблите с ядене в едната си ръка, за да им се разреши да седнат на масата. Други, насядали по масите, бяха пристигнали още по-рано и вече пееха „Звездното знаме“, за да им се разреши да използуват солта, пипера и подправките. Врявата започна да стихва постепенно, щом майор … де Къвърли се спря на вратата намръщен, с озадачен и недоволен израз на лицето, сякаш гледаше нещо чудновато. Той тръгна право напред и стената от офицери се разтвори пред него като Червеното море пред Мойсей. Без да погледне нито наляво, нито надясно, той отиде с твърди крачки до тезгяха, където раздаваха топла храна, и с ясен, плътен глас, задрезгавял с възрастта, но все пак запазил нещо от някогашното величие и власт, каза:
— Дай да ям!
Вместо ядене ефрейтор Снарк даде на майор … де Къвърли да подпише една клетва за вярност. Щом разбра какъв е този лист, майор … де Къвърли го бутна настрана с дълбока досада, здравото му око блесна ослепително с огнено презрение и огромното му старо, набръчкано лице потъмня от надигащ се като планина гняв.
— Дай да ям, казах — заповяда той високо със суров тон, който прогърмя страховито през притихналата палатка като тътен на далечна гръмотевица.
Ефрейтор Снарк побледня и се разтрепера. Той погледна умолително към Майлоу, чакайки нареждания от него. В течение на няколко страшни секунди не се чу никакъв звук.
Тогава Манлоу кимна.
— Дай му да яде — каза той.
Ефрейтор Снарк започна да сипва храна на майор … де Къвърли. Майор … де Къвърли се отдръпна от тезгяха и с пълна табла тръгна към масите, но изведнъж се спря. Погледът му падна на другите офицери, които го гледаха с ням зов в очите. С бойкостта на човек, убеден в правотата си, той изрева: