— Действително не мога да повярвам — възкликна Клевинджър пред Йосарян с глас, който се повишаваше и спадаше от възмущение и учудване. — Това е пълно връщане към примитивните суеверия. Те смесват причина и следствие. Има толкова смисъл, колкото да чукаш на дърво или да си стискаш палците. Те наистина вярват, че няма да летим над Болоня утре, стига само посред нощ някой да отиде на пръсти до картата и премести бомбардировъчната линия над Болоня. Можеш ли да си представиш? Ти и аз навярно сме единствените разумни хора, останали тук.
Посред нощ Йосарян почука на дърво, стисна палци и излезе на пръсти от палатката си, за да премести бомбардировъчната линия над Болоня.
Стъпвайки на пръсти, ефрейтор Колодни влезе крадешком в палатката на капитан Блак, мушна ръка под противокомарната мрежа и леко разтърси влажната плешка, която намери там, докато най-после капитан Блак отвори очи.
— Защо ме будиш? — изскимтя капитан Блак.
— Превзели са Болоня, сър — каза ефрейтор Колодни. — Помислих, че ще искате да знаете това. Отменя ли се полетът?
Капитан Блак седна на леглото и започна упорито да чеше дългите си мършави бедра. След малко се облече и излезе от палатката си, примигвайки, сърдит и небръснат. Небето беше ясно и топло. Той се взря без вълнение в картата. Нямаше съмнение, превзели са Болоня. Вътре в палатката на разузнавателния отдел ефрейтор Колодни вече вадеше картите на Болоня от навигационните чанти. Капитан Блак седна с шумна прозявка, сложи краката си върху масата и телефонира на полковник Корн.
— Защо ме будите? — изскимтя полковник Корн.
— Превзели са Болоня през нощта, сър. Отменя ли се полетът?
— Какво говорите, Блак? — изръмжа полковник Корн. — Защо трябва да се отменя полетът?
— Защото са превзели Болоня, сър. Не се ли отменя полетът?
— Разбира се, че се отменя. Да не мислите, че сега ще бомбардирате нашите войски?
— Защо ме будите? — изскимтя полковник Каткарт, когато чу гласа на полковник Корн.
— Превзели са Болоня — му каза полковник Корн. — Мислех, че ще искате да знаете това.
— Кой е превзел Болоня?
— Ние.
Полковник Каткарт беше извън себе си от радост, защото сега се освобождаваше от затруднителното задължение да бомбардира Болоня без нито едно петънце на славата си на храбър воин, която бе спечелил, като доброволно предложи неговите хора да извършат полета. Генерал Дрийдъл бе също много доволен от превземането на Болоня, макар че се ядоса на полковник Мудъс, загдето го събуди да му съобщи новината. В щаба бяха също доволни, и, решили да дадат орден на офицера, който е превзел града. Тъй като нямаше офицер, който да е превзел града, дадоха медала на генерал Пекъм, защото той беше единственият офицер с достатъчно инициатива да поиска медала. Щом получи медала, генерал Пекъм пожела да му се възложат по-големи отговорности. По мнението на генерал Пекъм всички бойни части на този фронт трябвало да бъдат поставени под командата на корпуса за специални поръчения, чийто командир бе сам генерал Пекъм. „Ако хвърлянето на бомби върху неприятеля не е специално поръчение — разсъждаваше често той на глас с мъченическата усмивка на мило благоразумие, която бе негов верен съюзник във всички спорове, — тогава човек не може да не се пита какво в такъв случай е специално поръчение.“ С любезно съжаление той отклони предложението да му дадат боен пост под командата на генерал Дрийдъл.
— Да извършвам бойни полети под командата на генерал Дрийдъл, не е точно това, което имах предвид — обясняваше той снизходително, с равен, сладък смях. — Аз мислех по-скоро за някакво заместване на генерал Дрийдъл или може би за пост над генерал Дрийдъл, от който бих могъл да упражнявам надзор също така върху много други генерали. Виждате ли, моите най-ценни способности са главно административни. Аз притежавам щастливата способност да накарам най-различни хора да постигнат съгласие помежду си.
— Той притежава щастливата способност да накара най-различни хора да постигнат съгласие, че е чукан — довери злъчно полковник Каргил на бившия ефрейтор Уинтъргрийн с надежда, че бившият ефрейтор Уинтъргрийн ще разпространи неласкавия отзив в целия щаб на Двадесет и седма въздушна армия. — Ако някой заслужава този боен пост, това съм аз. Моя беше дори идеята да поискаме медала.