— Наистина ли искате да влезете в сражение? — запита бившият ефрейтор Уинтъргриин.
— В сражение ли? — ужаси се полковник Каргил. — О, не, зле ме разбрахте. Разбира се, аз всъщност не бих имал нищо против да вляза в сражение, но най-добрите ми способности са главно административни. Аз също имам щастливата дарба да накарам най-различни хора да постигнат съгласие помежду си.
— Той също има щастливата способност да накара най-различни хора да постигнат съгласие, че е чукан — довери със смях бившият ефрейтор Уинтъргрийн на Йосарян, когато дойде в Пианоза, за да провери дали е вярно това, което се говореше за Майлоу и египетския памук. — Ако някой заслужава да бъде произведен, това съм аз. — Всъщност той се бе вече издигнал до чина бивш ефрейтор, като изскочи от редиците на простите войници наскоро след преместването му в щаба на Двадесет и седма въздушна армия, където бе назначен за деловодител, и скоро след това бе разжалван отново в чин редник, загдето бе окичвал с гадни сравнения офицерите, при които работеше. Опияняващият вкус на успеха бе влял в него още по-високи постижения. — Искаш ли да купиш няколко запалки „Зипо“? — запита той Йосарян. — Откраднати са направо от интендантството.
— Знае ли Майлоу, че продаваш запалки?
— Това не му влиза в работата. Майлоу сега не продава запалки, нали?
— Разбира се, че продава — му каза Йосарян. — При това неговите не са крадени.
— Така си мислиш ти — му отговори бившият ефрейтор Уинтъргрийн, като изсумтя лаконично. — Аз продавам моите по долар едната. Колко иска той за своите?
— Един долар и цент.
Бившият ефрейтор Уинтъргрийн се изкикоти победоносно.
— Винаги го бия — радваше се той. — Хей, ами какво ще кажеш за всичкия онзи египетски памук, с който е загазил? Колко е закупил?
— Всичкия.
— В целия свят? Хей, ще се гръмна! — изграчи бившият ефрейтор Уинтъргрийн, ликувайки злорадо. — Какво говедо! Ти беше с него в Кайро, защо го остави да направи това?
— Аз ли? — отвърна Йосарян, повдигайки рамене. — Аз нямам никакво влияние над него. Това стана заради ония телетипни машини, дето ги има там във всички добри ресторанти. Майлоу никога не беше виждал борсов телетип дотогава и се случи така, че съобщаваха цената на египетския памук тъкмо когато той питаше оберкелнера да му обясни каква е тази машина. „Египетски памук ли? — рече Майлоу, като се опули. — Колко се продава египетският памук?“ И след това веднага научих, че закупил цялата реколта памук в Египет.
— Той няма въображение. Аз мога да пласирам много нещо от него на черната борса, ако той е съгласен да направим сделка.
— Майлоу познава черната борса. Няма търсене на памук.
— Но има търсене на медицински материали. Мога да навия памук на дървени клечки за зъби и да ги разпродам на дребно като стерилни тампони. Дали ще ми продаде памук на добра цена?
— Няма да ти продаде на никаква цена — отговори Йосарян. — Много го е яд на тебе, загдето му правиш конкуренция. Всъщност много го е яд на всички, загдето ги хвана диария миналата събота и по този начин създадоха лошо име на стола му. Хей, ти можеш да ни помогнеш. — Йосарян внезапно сграбчи лакътя му. — Не би ли могъл да подправиш някои официални заповеди на твоя циклостил и да ни отървеш от Болоня?
Бившият ефрейтор Уинтъргрийн се отдръпна бавно с презрителен израз на лицето.
— Разбира се, че бих могъл — обясни той гордо. Но за нищо на света не бих направил подобно нещо.
— Защо?
— Защото това ви е работата. Всеки от нас си има своя работа. Моята е да пласирам тези запалки „Зипо“ с печалба, ако мога, и да взема малко памук от Майлоу. Твоята работа е да бомбардираш муниционните складове в Болоня.
— Но над Болоня ще ме убият — молеше го Йосарян. — Всички ни ще избият.
— Значи трябва да бъдеш убит — отвърна бившият ефрейтор Уинтъргрийн. — Защо не си фаталист като мен? Ако ми е писано да пласирам тия запалки с печалба и да купя евтино малко памук от Майлоу, значи така и ще стане. Ако ти е писано да бъдеш убит над Болоня, значи ще бъдеш убит и затова по-добре е да не клинчиш и да умреш като мъж. Неприятно ми е да кажа това, Йосарян, но ти се превръщаш в човек, който хронически се оплаква.
Клевинджър се съгласи с бившия ефрейтор Уинтъргрийн, че работата на Йосарян е да бъде убит над Болоня, и побледня от възмущение и укор, когато Йосарян призна, че е преместил бомбардировъчната линия и е станал причина да се отмени бомбардировката.
— А защо не, дявол да го вземе? — изръмжа Йосарян и заспори още по-буйно, понеже подозираше, че не е прав. — Трябва ли на мен да ми разкъсат задника само защото полковникът иска да стане генерал?