Выбрать главу

— А какво ще кажеш за нашите войници на континента? — запита Клевинджър с не по-малко вълнение. — Трябва ли на тях да им разкъсат задниците само защото ти не искаш да летиш? Тия момчета имат право на въздушна поддръжка.

— Но не непременно на поддръжка от моя страна. Виж, тях малко ги е грижа кой ще вдигне във въздуха тези муниционни складове. Ние трябва да ги бомбардираме само защото онова копеле Каткарт доброволно предложи нашето поделение.

— О, всичко това ми е известно — увери го Клевинджър. Изпитото му лице бе побледняло и възбудените му очи блестяха от искреност. — Но фактът си остава, че тези муниционни складове са още непокътнати. Много добре знаеш, че аз харесвам полковник Каткарт толкова, колкото и ти. — Клевинджър замълча, за да придаде тежест на думите си, и след това с разтреперани устни удари леко с юмрук по спалния си чувал. — Но не сме ние, които ще решаваме кои цели трябва да бъдат унищожени и кой трябва да ги унищожи, нито…

— Нито пък кой ще бъде убит и защо, така ли?

— Да, точно така. Ние нямаме право да питаме…

— Ти си луд!

— Нямаме право да питаме…

— Наистина ли мислиш, че не е моя работа да питам как и защо ще ме убият и че това е работа на полковник Каткарт? Това ли искаш да кажеш?

— Да, точно това — настояваше Клевинджър, но видът му бе неуверен. — Има хора, които са натоварени със задачата да спечелят войната, и те много по-правилно от нас ще решат кои цели трябва да бъдат бомбардирани.

— Ние говорим за две различни неща — възрази Йосарян, като пресилено си даваше уморен вид. — Ти говориш за отношенията между въздушните войски и пехотата, а аз говоря за моето отношение към полковник Каткарт. Ти говориш за спечелването на войната, а аз говоря как да спечелим войната и да останем живи.

— Точно така — самодоволно отсече Клевинджър. — И кое от двете неща смяташ за по-важно?

— По-важно за кого? — изстреля веднага въпроса си Иосарян. Отвори си очите, Клевинджър. За този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната.

За момент Клевинджър остана неподвижен, сякаш бе получил плесница.

— Поздравявам те! — възкликна той с горчивина. Една съвършено тънка, млечнобяла черта стегна устните му в безкръвен кръг. — Не мога да си представя друго становище, което по-сигурно да насърчи неприятеля.

— Неприятелят — възрази дръзко Йосарян с отмерена точност — е всеки, който те праща на смърт, няма значение на коя страна е той, и това се отнася и за полковник Каткарт. И недей забравя това, защото колкото по-дълго си го спомняш, толкова по-дълго ще живееш.

Клевинджър го забрави и сега беше мъртъв. Но по онова време Клевинджър беше така развълнуван от този спор, че Йосарян не посмя да му каже, че той сам е причинил епидемичната диария, заради която бомбардировката бе ненужно отложена. Майлоу бе още по-разтревожен от възможността някой пак да е отровил ескадрилата и раздразнено се втурна в палатката, за да иска помощ от Йосарян.

— Моля ти се, разбери от ефрейтор Снарк дали пак не е сложил сапун за пране в сладките картофи — помоли го той плахо. — Ефрейтор Снарк има доверие в тебе и ще ти каже истината, ако му дадеш дума, че няма да кажеш никому. Щом ти каже, веднага ела да ми съобщиш.

— Разбира се, че сложих сапун за пране в сладките картофи — призна ефрейтор Снарк пред Йосарян. — Нали ти ми каза да сложа? Сапун за пране в картофите е най-добрият начин, нали?

— Кълне се в Бога, че нямал нищо общо с тая работа — докладва Йосарян на Майлоу. Майлоу се намуси недоверчиво.

— Дънбар казва, че нямало Бог — каза той.

Нямаше вече надежда. Към средата на втората седмица всички в ескадрилата заприличаха на Джоу Гладника, който не бе в списъка за предстоящата бомбардировка и пищеше ужасно насън. Той единствен можеше да спи. По цяла нощ летците бродеха в мрака пред палатките си, подобно на неми призраци, със запалени цигари в уста. През деня те се събираха на унили групи и се взираха безполезно в бомбардировъчната линия на картата или в неподвижната фигура на доктор Данийка, който седеше под страхотния ръкописен надпис, окачен на затворената врата на амбулаторията. Започнаха да измислят мрачни шеги, шеги без хумор, и да пръскат съкрушителни слухове за гибелта, която ги чака над Болоня. Една вечер в офицерския клуб Йосарян тръгна пиянски с едното рамо напред към полковник Корн и го закачи за новото оръдие „Льопаж“, което германците били изкарали напоследък.

— Какво оръдие „Льопаж“? — запита с любопитство полковник Корн.