— Когато не можех да намеря киселици — продължи Ор, — използувах диви кестени. Дивите кестени са приблизително със същия размер като киселиците и всъщност имат по-добра форма, макар че формата няма никакво значение.
— Защо ходеше с киселици в бузите? — попита отново Йосарян. Това питах аз.
— Защото имат по-добра форма от дивите кестени — отговори Ор. Нали току-що ти казах.
— Защо изобщо си ходел с неща в устата си, кучи сине със зли очи и технически способности? — изруга го одобрително Йосарян.
— Не ходех с нещо в бузите. Ходех с киселици в бузите. Като не можех да намеря киселици, ходех с диви кестени в бузите.
Ор се изкикоти. Йосарян реши да си затваря устата и наистина я затвори. Ор чакаше. Йосарян чака още по-дълго.
— По една във всяка буза — каза Ор.
— Защо?
— Защо кое? — подскочи Ор.
Йосарян поклати глава усмихнато и не пожела да отговори.
— Има нещо странно в този клапан — разсъждаваше Ор на глас.
— Какво му е странното? — попита Йосарян.
— Защото исках…
Йосарян вече разбра.
— Исусе Христе! Защо искаше…
— … бузи като ябълки.
— … бузи като ябълки? — попита Йосарян.
— Исках бузи като ябълки — повтори Ор. Още като дете исках някой ден да имам бузи като ябълки и реших да държа киселици в устата си, докато бузите ми станат като ябълки. Ей Богу, упорствувах и най-после стана. Успях, като ходех по цял ден с киселици в бузите. — Той пак се закиска. — По една във всяка буза.
— Защо искаше да имаш бузи като ябълки?
— Не исках да имам бузи като ябълки. Исках големи бузи. Не държах много на цвета, но исках да бъдат големи. Постигнах го точно както онези луди, за които четем, че стискат гумени топки по цял ден само за да им станат силни ръцете. Всъщност и аз бях един от тия побъркани. И аз ходех по цял ден с гумени топки в ръцете.
— Защо?
— Защо кое?
— Защо ходеше по цял ден с гумени топки в ръцете?
— Защото гумените топки… — каза Ор.
— … са по-добри от киселиците ли?
Ор се изкикоти и поклати глава.
— Носех ги, за да запазя доброто си име, в случай че някой ме хване с киселици в бузите. Понеже държах гумени топки в ръцете, можех да отрека, че има киселици в бузите ми. Винаги когато някой ме попиташе защо ходя с киселици в бузите, аз просто си отварях ръцете и му показвах, че ходя с гумени топки, а не с киселици, и че те са в ръцете ми, а не в бузите ми. Това беше хубава история. Но никога не знаех дали са ме разбрали, тъй като е много мъчно да накараш хората да те разберат, когато им говориш с две киселици в бузите си.
На Йосарян му беше доста трудно да проумее думите му и се питаше дали Ор не му говори, като завира върха на езика си в една от ябълковите си бузи.
Йосарян реши да не произнася нито дума повече. Щеше да бъде безполезно. Той познаваше Ор и знаеше, че няма никаква вероятност да научи от него защо е искал да има големи бузи. Нямаше полза да го пита, както нямаше полза и когато го питаше защо оная курва го биеше по главата с обувката си оная сутрин в Рим в тесния вестибюл пред отворената врата на стаята на малката сестра на курвата на Нейтли. Тя беше високо, снажно момиче с дълга коса, със страстни сини вени, които се събираха нагъсто под шоколадовата кожа — там, където плътта е най-нежна: ругаеше го, пищеше и подскачаше високо във въздуха с босите си крака, за да го удря все по темето с острия ток на обувката си. И двамата бяха голи и вдигаха врява, която събра всички в апартамента — надойдоха в хола да гледат, като всяка двойка бе застанала на вратата на спалнята си. Всички бяха голи, с изключение на една стара жена с пуловер и престилка, която цъкаше неодобрително, и развратния, разпуснат старец, който кукуригаше гръмогласно и весело през цялото време, изпълнен с някаква жадна и екзалтирана радост. Момичето пищеше, а Ор се кикотеше. Всеки път, щом тя го удареше с тока на обувката си, Ор се кискаше още по-шумно и това я вбесяваше още повече, така че скачаше все по-високо, за да го удари още веднъж по тиквата, и през това време нейните чудесни пълни гърди се издигаха във вестибюла като знаменца, издути от силен вятър, а ханшовете и силните и бедра се въртяха насам-натам като някакво страхотно изобилие. Тя пищеше и Ор се кикотеше до момента, когато тя изпищя и му нанесе силен, зашеметяващ удар в сляпото око, който го накара да престане да се кикоти и го изпрати в болницата на носилка, с дупка на главата, която не беше много дълбока, и със съвсем слабо сътресение на мозъка, поради което той не участвува в бойни действия само дванадесет дена.