— Ами използвайте я! — сопна се детективът. — Веднага извикайте охранителите тук!
— Дежурните или от дневната смяна? С тях ще е по-трудно — предупреди той, поглеждайки си часовника. — Три и половина е. Съвсем скоро ще застъпи новата смяна.
— Намерете ги! — повтори поизнервено детективът.
Медърс бързо излезе във вилнеещата буря, ругаейки тихо. Не мина и минута и се появи с двама охранители.
— Вече идваха насам — тросна се той.
— Нали казахте, че са двама — поинтересува се Тайлър, забелязал и трети човек.
Между двамата мъже, едри като футболисти, поради което стандартните им сини униформи изглеждаха отеснели, стоеше висока чернокожа жена в дълго елегантно палто с вдигната качулка. Кожата, обрамчваща качулката, приличаше на тигрова опашка. Бялото на очите на жената се виждаше в сянката на качулката, а устните й бяха стиснати.
— Кой е старшият? — попита тя. Деликатният й глас се извиси над тропота на преминаващ наблизо влак. В следващия миг забеляза ограничителните знаци и огромното количество кръв в товарния вагон. Очите й се насочиха към Тайлър. — Вие ли?
Не бяха обсъждали старшинството. Затова Тайлър отговори:
— Той се оказа пръв на местопрестъплението.
Помисли си дали да представи човека, но продължаваше да се колебае относно името му.
— Джон Банър — обади се детективът. Този път Тайлър го чу ясно. — Детектив от полицейския участък в Сейнт Луис. — Банър или не обичаше чернокожите, или жените. А може би не обичаше чернокожите жени, но след като се представи, настъпи промяна в поведението му: — А вие сте?
— … тук, за да наблюдавам и да помогна, ако мога — отвърна жената, готвейки се да се изкачи по стълбичката. — Нел Прийст. ССО. — Тайлър долови, че моментално е преценила що за човек е Банър и това го впечатли. — Нямате нищо против, детективе, нали?
Две години Тайлър бе живял с Кат, която го изостави, когато го сполетяха най-големите му юридически проблеми; остави го сам и паднал духом. Винеше по-скоро намесата на медиите в отношенията им, отколкото себе си и неспособността си да общува по онова време. Вече бе загърбил Кат, както и почти всичко друго от предишния си живот. А ето сега у Нел Прийст долови нахакаността на Кат и това веднага пробуди възхищението му. Не всяка жена би поставила себевлюбени копелета като Банър на място.
Двамата лаборанти от Съдебна медицина наблюдаваха размяната на реплики, без да помръднат. Около Банър несъмнено имаше нещо, с което колегите му бяха наясно. За миг атмосферата сякаш застина.
— Предпочитам да не замърсявам мястото — отговори Банър, впил очи в нея.
Тя го погледна, после погледна Тайлър. Явно прецени ситуацията и отговори с леко кимване. От фалшивата кожа по ръба на качулката се откъснаха снежинки и се разпиляха по лицето й.
— Той е федерален агент. — Банър посочи Тайлър, сякаш това обясняваше всичко.
Тайлър се представи. Пристъпи към края на товарния вагон и протегна ръка — по-точно ръкавица — към нея.
— Работя за НКТС.
— Като един от редовната армия или новобранец? — осведоми се тя. — Познавам повечето разследващи от НКТС.
— Според мен — подхвана Тайлър, избягвайки прекия отговор, — шефовете ми се опасяват, че или някой копира престъплението, или не са заловили истинския Железопътен убиец. Настояват да разследваме всяко сериозно престъпление, извършено по междущатския транспорт. Това е вярно, разбира се, но…
— Значи подозирате, че случилото се тук е започнало в друг щат — прекъсна го тя и добави: — И затова става ваше?
— Не мое — поправи я Тайлър. — Тук съм да наблюдавам и да напиша доклад. Правителствената работа е страхотна. Стига да има купища бумащина, из която да се ровят, шефовете ми са щастливи.
— Значи не сме толкова различни — обобщи тя. — Моят отчет ще отиде в ССО. Защо да не надничаме през раменете си и да не преписваме един от друг?
Раменете й бяха хубави и е приятно да се наднича през тях, помисли си Тайлър. На нея, както и на него, не й допадаше особено цялото това раздухване на случая от страна на шефовете. Изглежда, всички си бяха извлекли урок от преследването на Железопътния убиец, а именно, че малко, локализирано разследване заплашва да набъбне като гъба и да представи било компанията, било отделът, било агенцията в лоша светлина.
— Вие двамата защо не се поопознаете някъде другаде, а междувременно ние да си свършим работата и да се махаме от този студ — предложи Банър.