Выбрать главу

Светлинният лъч — малка червена точка на върха на лазерния лъч — се насочи към тавана на товарния вагон.

— Но и Муфтаджията е пострадал — предположи Прийст. — От флагчетата се вижда, че става въпрос за кръвта на двама души.

Грейстейн се ухили; обичаше досетливите слушатели.

— Давай по-бързо — подкани Банър.

— Ако Ниския си служи по-сръчно с дясната ръка — продължи Грейстейн, — движението напомня бекхенд при тениса. Откровено казано, съдейки по загубата на кръв, дори съм изненадан, че още не е бил в безсъзнание. Първите два удара на Муфтаджията са доста убедителни. И освен това Ниския вече вероятно е със счупен нос. Но сега Ниския нанася защитен удар. Като бекхенд. И то бърз. — Изгледа всички. — Допускам, че е хванал примуса и е замахнал с него. Може би уцелва Муфтаджията по врата. Ниският вади късмет. Не е изключено да е засегнал сънната артерия. Започва да кърви обилно. — Сега лазерната точка започна да скача бързо от флагче на флагче. — Муфтаджията посяга отново, но не уцелва, а само разпръсква кръв, движеща се със средна скорост. — Лъчът заигра върху кашоните с миялни машини. — Изпуска оръжието си тук. — Посочи малко петно замръзнала кръв. — Насочва се към раната на врата. Натискът върху раната предизвиква кръвотечение от ниска скорост и има пръски тук, тук и тук.

Посочи доста петна върху пода на товарния вагон.

— Защитен удар — повтори Тайлър думите на мъжа.

— А, значи все пак ме слушате — усмихна се Грейстейн кисело.

— Муфтаджията е загубил повече кръв, но Ниския е поел първите удари — продължи Тайлър.

— Точно така, точно така. Не се съмнявам, ни най-малко не се съмнявам, че именно Муфтаджията първи е нанесъл удар.

— Все пак е предположение — напомни Банър. — Става въпрос за двама бездомни негодници, които вероятно са спорили кой да вземе чилито и кой — зеления фасул. Ниския изпреварва приятеля си и се хващат за гушите.

— Може — сговорчиво се съгласи Грейстейн, — но тогава защо вратата е отворена през цялото време?

— Какво? — смая се Банър.

— Вратата на вагона — повтори лаборантът. — Разполагам с информация, че през цялото това време вратата на вагона е била отворена деветдесет сантиметра. А и не ме оставихте да доопиша схватката, разиграла се нататък. Според мен е било бой с юмруци. И през цялото време двамата са кървели. — Лазерният лъч кръстосваше пода. — Разполагаме с уликите. В състояние съм съвсем точно да ви покажа стъпките на „танца“ им. Първо — тук, после — тук. И през цялото време Муфтаджията кърви.

— А Ниския го чака да припадне — довърши Тайлър.

Може и да са си разменили приказки. Тайлър не знаеше. Спомни си за скандала със сприхавия мъж преди месеци. Беше изживявал тези минути на ужас многократно; дори вече се съмняваше дали са истински, или не ги преиначава, само и само да разбере как се е стигнало дотам. Но както винаги те го погълнаха и той пропусна по-нататъшните обяснения на Грейстейн.

— Ще оставя нашите охранители тук — заяви Прийст на Банър. — Ще пазят собствеността, след като вие и вашите хора си тръгнете. Възразявате ли, детективе?

— Чудесно — увери я Банър.

— Искате ли чаша отвратително кафе? — обърна се тя към Тайлър.

Тайлър се поколеба.

— По-скоро искам телата, на които принадлежи тази кръв. Искам да знам, че случаят е зад гърба ни.

Тя се ухили. Зъбите й бяха безупречни. Същото определение се отнасяше и за останалата част от нея.

— Господин Медърс, ще се намери ли някое топло местенце наоколо? — попита тя.

— Да. — Медърс посочи очукан фургон недалеч от тях.

Стъпвайки в оставените преди него стъпки, Тайлър запази обувките си относително сухи, но Прийст правеше решителни дълги крачки, каквито бяха и краката й. Освен това вървеше бързо, като жена с цел. Тайлър се замисли за това, за опита на компанията й да изпревари местната полиция. Рисковано начинание. Огромните снежинки почти се размазваха при падането си върху земята.

На половината път към фургона Прийст спря и се обърна.

— Трябва да намерим телата преди вечерните новини — обяви тя.

След няколко секунди Тайлър съобрази, че току-що са се съюзили.

— За това ли става дума? — попита той, но Прийст отново крачеше решително напред и не му отговори.