— Защо?
— Случайно да обърна внимание колко е часът?
— Един без десет.
— Време за обяд — заключи Тайлър.
— Гладен ли си?
— Неговото време за обяд — уточни той.
— Твърде дълго се занимаваш с това. Никой не бива да провежда наблюдение сам в продължение на два месеца. Губиш представа за реалността, Питър Тайлър.
— Така човек разполага с много време за размисъл.
— Мини отпред, а аз — отзад. Какво толкова има да му мислиш? — учуди се Нел. — Или да се обадим на местните полицаи за подкрепление? Нали не си забравил, че имам право да арестувам във всеки щат — припомни му тя.
— С изключение на Луизиана.
— Имаш право, но за щастие сме в Илинойс. — Поколеба се и попита: — И тъй, отпред или отзад ще отидеш?
— Никъде. Не мърдаме оттук.
— Истинският Питър Тайлър да не е заключен в багажника?
— Истинският Питър Тайлър седи до теб. Онзи Питър Тайлър преди Честър Уошингтън. Онзи Питър Тайлър, който няма за какво да си връща. Нямам му зъб. Не търся да се заяждам.
— Звучи добре — предпазливо каза тя.
— Може би истинският Питър Тайлър няма да ти хареса.
— От това ли се боиш: че ако се промениш, няма да те харесвам?
— Вече съм се променил. А може и да не съм. Навярно отново съм си предишният.
— Затова ли не ме докосваш? — полюбопитства тя.
— Докосвам те.
— Обичам да спя с теб. Не ме разбирай грешно. Имам предвид съвсем различно докосване.
— Не искам да прибързвам.
— През декември се целунахме за пръв път — разсмя се тя.
— А ти не искаше да прибързваме, ето защо правим други неща.
— Които са приятни. Не искам да си мислиш, че искам само това.
— Прекарах четири съботи и недели тук с теб, в студа, а ти се чудиш дали искам да има нещо между нас. Чуй ме: Западен Илинойс не ми харесва чак толкова много.
Тайлър сподави усмивката си, но Нел го видя.
— Така е по-добре. Само не ми казвай, че новият Питър Тайлър няма чувство за хумор, защото това е едно от нещата, които обичам у стария Питър Тайлър.
Използването точно на тази дума го накара да я погледне изпитателно.
— Мислех, че ще бъдем внимателни с тази дума.
— Аз съм внимателна. Всъщност, писна ми да съм толкова предпазлива. С тази дума. В леглото. Когато и да е.
Раздвижване зад тях спаси Тайлър от отговора.
— Започва се — посочи той към алеята, където се появи последен модел фолксваген джета, и си погледна часовника. — Един и пет.
— Тръгна в обратната посока. Обръщай! Ще го изпуснем.
— Как ще го изпуснем? — изненада се Тайлър. — Знаем къде живее. Няма да го изпуснем.
Изчака колата да се отдалечи надолу по улицата.
— Какво, по дяволите, правиш, Питър? — ядоса се тя.
Тайлър отдалечи автомобила от бордюра и потегли право напред.
— Алварес пое в противоположната посока! — напомни му Нел.
— Прекарал съм два месеца в този град. Познавам го.
— Криеш ли нещо от мен?
— Защо ти трябва точно този човек?
— Дали не е заради извършените престъпления, как мислиш?
— Или?
— Шегуваш се, нали?
— Освен удовлетворението за егото ти, че си се заела да го хванеш и ще го хванеш ли? Какво друго? — осведоми се той и прокара големия автомобил през поредица от завои. Беше впила поглед в профила му. — Нел, тук разполагах с доста време, за да размишлявам.
— Питър, плашиш ме. Явно наистина си бил тук прекалено дълго време.
— За унищожение на собственост ли говорим?
— Собственост на стойност милиони долари — уточни тя.
— Но вие сте застраховани. Или те терзае изгубеният живот?
— Два — Гохин и О’Мали — напомни Нел.
— Той загуби трима. Северното обединение — двама — направи равносметката Тайлър.
— Какво точно се опитваш да кажеш?
— Казах ти: два месеца са прекалено дълго време.
— Така значи, оказваш се натясно и губиш разсъдък.
Зави наляво и спря колата. Озоваха се пред зелена поляна, паркинг и тухлена сграда.
— Къде сме? — попита тя.
— Прогимназията „Уестсайд“.
Тъмнозелената джета бе спряна на паркинга. Известно време Прийст не разпозна автомобила, но после попита:
— Това същият…
— Да — прекъсна я Тайлър.