— Никоя железопътна компания — подхвана настойчиво Прийст, за да впечатли Шаст, който, макар да не работеше за Северното обединение, приемаше нещата присърце — не би искала да се разнесат такива слухове. Нямаме нужда от антиреклама.
— Да няма друг убиец?
— Видяхте ли! — възкликна Нел Прийст. — И вие сте чули. За нас — и за господин Тайлър, и за мен — е важно да разберем какво точно е станало в товарния вагон, и то възможно по-бързо.
Тайлър се досети, че за Северното жп обединение би било кошмар, ако се окаже, че вилнее и втори убиец. На Прийст явно й бе възложена и друга задача: да установи характера на второто престъпление и да го потули. В тази посока целите им не съвпадаха. За Тайлър беше важно, че е извършено престъпление и той искаше престъпникът да си получи заслуженото.
Тайлър се обърна към Шаст:
— За НКТС е важно да разбере дали престъпленията са свързани. — Погледна Прийст. — Колко станаха вече? Шест за година и половина? Пресата все с това се занимава.
— Едното няма нищо общо с другото — възрази Прийст.
— Но не бива да изключваме евентуална връзка — парира Тайлър. — Поне НКТС не я отхвърля. А и се съмнявам, че и вашите началници пренебрегват подобна възможност. Защо иначе ще изпращат човек да разследва, и то с частен самолет?
Шаст ги гледаше объркан.
— Опитните гратисчии избягват да се качват оттук. Залавяме ги и ги арестуваме — обясни той. — Такива са правилата на компанията.
— Добре, значи нямате опитни гратисчии — натърти Тайлър. — Но те все пак трябва да се качват и слизат някъде.
Тайлър се съмняваше, че участникът или участниците в боя биха стигнали далеч в това състояние, ако са сменили посоките. Оцелелият вероятно се намира някъде между тук и Сейнт Луис, но разстоянието бе твърде голямо.
— Скачат от влаковете на запад оттук — каза Шаст. — Достатъчно добре знаят, че трябва да стоят настрани от депото. На изток пътят е равен, а те се нуждаят от дълги изкачвания или отворени градски прелези, където влаковете намаляват скорост, което им позволява да скочат.
— Ще ни посочите ли някакви вероятни места? — настоя Тайлър.
— Вече го обсъдихме! — възропта Прийст.
— Някои от нас — напомни Тайлър.
— Добре, аз приключих тук — обяви Прийст. Хвърли предупредителен поглед към Шаст, намеквайки му да не споделя твърде много с Тайлър, и се изправи.
— Предпочитам да останете — спря я Тайлър. Не искаше отново да вземе преднина пред него. А и двамата заедно щяха да работят по-продуктивно. Освен това изпитваше желание да й обясни каква неприязън таи към федералните, независимо че сега е един от тях. Пък и не биваше да я оставя с впечатлението, че тя ще ръководи разследването. Шефът му от НКТС, Ръкар, ще се разочарова, ако узнае, че жена наемно ченге е отнела разследването от федералната агенция, която го провежда. И не на последно място искаше този случай в списъка на своите победи, не в нейния. Тя вече разполагаше със специален самолет и със събърбан. Като детектив рядко бе играл втора ракета и нямаше намерение да започва сега. Тя обаче тръгна и той я изгледа как се отдалечава. Нахаканото й поведение пробуди интереса му — оценяваше упорството и решимостта й, колкото и да не му допадаше да остане на опашката.
С поглед към вратата, напомни на Шаст:
— Тези места ми трябват. Нали няма да ме карате да се моля?
Шаст се запъна. Тайлър повиши глас:
— Нали?
Шаст също впери поглед във вратата.
Като ченге Тайлър знаеше кога да изиграе козовете си. А като федерален те бяха по-големи и по-силни.
— Искате ли да ви обвинят във възпрепятстване на разследването? — Не успя да привлече вниманието на Шаст и продължи: — Най-лошото, което тя може да ви стори, е да се обади по телефона или да ви плесне по ръката. Преценете внимателно възможностите си, господин Шаст.
Шаст отведе нервно Тайлър до картата на стената.
— Предупреждаваме машинистите за три места. На излизане от депото, тогава влаковете още не са набрали скорост — посочи район непосредствено след границата на града, — после тук, където поради наклона по-дългите композиции се движат по-бавно, и отново тук, на около двайсет мили преди билото, след което ускоряват към Сейнт Луис. И на двете места има лагери. Лагери за бездомници. Временно пребиваващи гратисчии. Щатските патрули ги гонят оттам от време на време — трябва да ги поразпитате, но онези момчета пак се връщат.