— Скитници?
— Гратисчии — поправи го той. — Вижте, за вас тази работа е нова, а както я гледам, и тя е нова, затова ще ви осветля: половината от тези момчета са луди, имам предвид напълно изперкали. Голяма част от тях ги преследват хора като вас. Направо започват да се държат гадно. Основно си служат с ножове, но повечето са страшно добри и с юмруците. Какво да очакваш — алкохолици и наркомани, провалени хора. Кофти места са тези лагери. На ваше място бих внимавал много и бих се въоръжил, преди да отида там. Първо стреляйте, после задавайте въпроси.
Тайлър благодари на човека и го помоли да му нарисува карта, като обозначи разстоянията.
— Колко от това, което ми казахте — говоря за предупрежденията — казахте и на нея? — попита той.
— Тя умее да говори, а не да слуша. Иска нещата да стават по нейната свирка. Знаете ги този тип хора — поклати глава Шаст.
Тайлър изхвърча, опитвайки се да я спре, да я предупреди.
Видя как стоповете на джипа на Нел Прийст изчезват в тъмнината. Белият пушек от ауспуха се смесваше със студения нощен въздух. Надяваше се да го изпревари и да стигне по-рано при заподозрян или свидетел. А него го налегна предчувствие, че я очаква повече, отколкото си бе пожелала. Като имаше предвид колко е красива, очакваше нещата да излязат извън контрол.
5
Фордът на Тайлър настигна колата на Прийст на шест мили западно по щатската „магистрала“ — двулентов път, обозначен с трицифрено число — 376.
На лунната светлина заобикалящата ги природа придобиваше геометрични форми. По покритите със сняг полета сега, през летния сезон растеше царевица. Мъртвите стъбла стърчаха от снега в равни редици като набола брада.
Тайлър включи вътрешните светлини на колата, за да се вижда, и се изнесе в празната насрещна лента, все едно се готви за изпреварване. Изравни се с огромния събърбан на Нел Прийст и й сигнализира да отбие. Най-накрая тя се подчини.
Тайлър излезе от колата и се приближи до прозореца й. От устата му се разнасяше бяла пара. Нервите му бяха изопнати.
— Какво правиш, по дяволите? — изруга той, освобождавайки част от напрежението, натрупало се, докато се опитваше да я догони.
— Търся следи, също като теб — отвърна тя спокойно.
— Каниш се да отидеш в тези лагери за бездомници и просто да кажеш „здрасти“, така ли? — Поклати глава разочарован. — Въобразяваш си, че някой ще остане, след като види приближаващи светлини? — Очите им се срещнаха. Нейните блестяха. — А ако се промъкнеш там, сама жена… по това време на нощта…
— О, моля те! Не ми пробутвай тези глупости.
— … в чантата ти стоят ключове на кола за тридесет хиляди долара. Какво, по дяволите, си мислиш?
— Имам нужда от теб, така ли?
— Да, имаш нужда от подкрепление. И със сигурност имаш нужда от план.
— А според теб нямам.
Температурата беше някъде около нулата, но на Тайлър му се струваше, че е поне минус петнайсет. Напъха ръце дълбоко в джобовете си.
— Щатските патрули прочистват тези лагери регулярно, наясно си, нали?
Тя кимна.
— Не е изключено обаче там да се подвизават разни зле настроени типове — продължи той.
Тя сви рамене; изглеждаше равнодушна.
— О, да, ние двамата с теб имаме нужда или от свидетел, или от заподозрян. Затова сме тук. — Огледа се с чувството, че се намира в черна дупка. — Провалим ли се, може и да не ни се отдаде втори шанс, а не стигнем ли до дъното на тази история, случилото се във вагона ще остане неизяснено. Ще бъде в ущърб и за двама ни, особено ако пресата надуши. Не е изключено да имат информацията благодарение на нашия приятел Банър или на Медърс, или на някой, който търси безплатен обяд или услуга за в бъдеще. Хората в тези лагери не са от най-стабилните. — Потропваше с крака по заледената настилка. — Предлагам да се обединим, да си съставим добър, солиден план и да го следваме.
— Свърши ли със сводничеството? — поинтересува се тя.
— Знаеш ли, не ми пука дали ще оплескаш този случай. Имаш хубава и сигурна работа, нещо повече — уютна. Моето положение обаче е малко по-деликатно. Трябва да разреша този случай, ясно?
— Честър Уошингтън — изрече тя, разкривайки, че знае всичко за Питър Тайлър и несретното му минало. От споменаването на това име го заболя. Хвана го яд, задето го е проверявала.
Кога? По пътя от Сейнт Луис ли? А защо не се беше сетил да направи същото за нея?