Выбрать главу

— Не намираш ли за удивително, че е по-неочаквано чернокожа жена като мен да разговаря с теб, вместо да издирва през нощта гратисчии, които на всичкото отгоре може и да са въоръжени?

— Не е така — промърмори той.

Медиите бяха раздухали случая едностранчиво: обявиха го за расист, за лошо ченге, за човек с гневен нрав. Нищо от това не беше вярно, но той бе принуден да живее цял живот с лепнатото клеймо. Коментарите й го потвърждаваха.

Отдръпна се оскърбен и й направи знак да потегли, но не свали очи от нея. Изпитваше потребност да защити честта си.

— Тук е по-топло. — Тя посочи мястото до нея.

— Прави каквото си намислила. Само ми кажи кой от двата лагера ще „нападаш“. Ще стоя настрана, повярвай ми. Ще се заема с другия.

— Засегнах те, нали? — попита тя с дразнещ тон, който го разяри. Дори за миг не отклони очи от неговите. — Честър Уошингтън е свиня — прошепна тя с дрезгав глас. — Това, което ти се е случило, е обратна дискриминация. Било е нечестно и неуместно. Вече си го чувал, обзалагам се, но ако беше убил кучия син, това нямаше да се случи.

— Чувал съм го и преди — потвърди той.

— Не ми казвай, ако не искаш — подхвана наново тя.

— Няма нищо за казване.

Студеният въздух, който влизаше през отвореното стъкло, започна да я притеснява и тя усили парното в кабината.

— Влизай — повтори тя.

Тайлър заобиколи колата, за момент го обля сребристата светлина на фаровете и той се качи в луксозното возило.

— Говори — подкани го тя.

— Не, благодаря.

— Добър слушател съм — увери го тя. — Колко пъти ти се е отдавала възможност да споделиш историята с афроамериканец?

— Може би някой друг път.

— Тези лагери — продължи тя, леко разочарована, — как точно мислиш да процедираш ти?

— Да поискам помощ било от местните, било от щатските власти. Като арестуват някой и друг съмнителен тип. Правили са го преди и знаят какво да очакват.

— В единайсет часа вечерта?

— Поне ще съобщим, че отиваме там. Ако решат да изпратят подкрепление, хубаво. Ако ли не, поне ще дойдат да потърсят телата ни утре сутринта.

— Много смешно.

* * *

За огромно разочарование на Тайлър, авторитетът му на федерален агент не се оказа достатъчен, за да вдигне на крака илинойската полиция. Дежурният сержант, който отговори на телефона, не прояви инициатива да събуди никого. Тайлър разговаря и с някакъв лейтенант; той пък го увери, че през зимния сезон лагерите за бездомници били „почти празни“. Според служителя на реда щатските полицаи рядко щурмували тези сборища с по-малко от четирима униформени и един началник, които, естествено, не били на разположение в момента.

— Вероятно сега всичките са се скатали под мостовете с включено парно и чакат да напишат по някой фиш за превишена скорост — оплака се Тайлър. Беше влязъл в джипа и благославяше топлината.

— Без съмнение.

— Ако изчакаме до сутринта… — продължи той, но бе прекъснат.

— Ще минат още половин дузина влакове. Дори някой да знае нещо за вагона, вероятността да изчезне нараства пропорционално.

— Така е. — Налягаше го чувство на безсилие, затова реши да я предизвика. — Допускам, и двамата ще се съгласим, че случилото се във вагона не е просто сбиване.

— Две от деветте жертви на Железопътния убиец са загинали от нож. Наясно ли си? — попита тя.

— До болка.

— Никога не сме го съобщавали на пресата.

— Да, но НКТС разполага с информацията.

— Значи е време да спрем с глупостите. И двамата знаем защо сме тук.

— Арестували са когото трябва — констатира Тайлър, опитвайки се да звучи убедително.

— Да, но който му подражава, няма как да знае за двата случая с хладно оръжие. Следователно от самото начало убийците са били двама и НКТС е заловило само единия.

— Работата е, че трябва да се съсредоточим върху огромното количество кръв във вагона. От никоя болница не са съобщили за подобен случай; значи или някой е умрял там, или оттогава кърви. — Замълча за момент и добави: — Следователно в тези лагери на практика търсим тяло.

— Или човек, който да ни посочи кой го е направил.

— Би било добре — съгласи се той.

— Ранените обикновено привличат внимание — продължи тя.

— Или се влачат из царевично поле с бутика в ръка и измръзват до смърт — предположи той.