— Три.
— Типичното правителствено разточителство. Ако днес не попаднем на следа, няма да има кой знае какво за разследване.
— При необходимост ще отделим повече време — осведоми я той. Чувстваше се по-добре. Колебаеше се дали е от въздуха, или от тази жена.
— Паркирай това нещо някъде, където няма да закъса — кимна тя.
Тайлър тръгна към кабриолета. Питаше се в какво се забърква. С подкрепата на щатската полиция щеше да се чувства по-сигурен.
Спуснаха се по черен селски път под ледената светлина на луната и издължените силуети на дърветата. Джипът остана в далечината. Тайлър скри ключа от колата в чорапа си — така се застраховаше: при евентуална загуба на схватката нямаше да го открият, ако претърсят джобовете му. Постави го до глезена си — студен и драскащ — едва ли щяха да го намерят там. Искаха да предотвратят кражбата на събърбана, ако нещата тръгнат на зле. Ставаше все по-студено, а фордът на Тайлър се намираше на три километра.
Отдясно гористият терен започна да се издига. На това място дългите товарни влакове намаляваха и така улесняваха гратисчиите да скачат в тях. Тайлър очакваше лагерът да е близо до релсите, но чак пък на същото ниво! Нел първа долови миризмата на горящи дърва. Тайлър угаси фенерчето — щяха да се ориентират на лунната светлина. Не искаха да ги забележат.
Пак първа Прийст забеляза златистата светлина от далечния лагерен огън — металният варел, натъпкан с натрошени клони, пушеше като корабен комин. Приближиха се безшумно. В кристалната тишина пукането на огъня звучеше невероятно близо. Започнаха да долавят гласове през дърветата. Най-сетне, на по-малко от стотина метра, различиха четири фигури, наобиколили варела. Тайлър я посочи и й даде знак надясно; посочи себе си и направи знак наляво.
Той дочу приближаващ се влак. Пипна ухото си и Прийст кимна. Вдигна палци, после хукна напред. Хвърли поглед назад да види дали и тя тича. Щяха да използват шума от влака за прикритие. Тракането ставаше все по-силно. Отново хвърли поглед към Прийст и затича по-бързо, за да стигнат едновременно.
Близкият рев на влака го зареждаше. Тези бездомници може би бяха безопасни, а може би бяха обявени за издирване. Леденият въздух изпълни дробовете му.
Влакът премина с мощен рев.
Единият от бездомниците погледна към преминаващата композиция, извърна глава наляво и забеляза Тайлър. Тутакси подвикна нещо на другите, обърна се и хукна. Съсредоточил вниманието си върху Тайлър, изобщо не забеляза жената между дърветата, застанала точно на пътя му.
— Федерален агент! — изкрещя Тайлър, но шумът от преминаващия влак погълна гласа му.
Прийст излезе от сенките с насочен пистолет. Беглецът мигом се захлупи с лице в снега и ръце зад врата.
Другите се обърнаха, огледаха се и спряха размътени пиянски погледи върху Прийст и Тайлър. Явно бяха свикнали с такъв тип „нападения“. Клатеха глави и говореха помежду си.
Тайлър забеляза четири гилзи от колт 45. Върху тях нямаше сняг.
— Федерален агент! — повтори той.
Измъчените скитници носеха многослойни парцаливи дрехи. И на тримата им липсваха зъби. Сополите над устните им бяха замръзнали. Много стилно — помисли си Тайлър. Беше виждал стотици подобни картинки по улиците на Вашингтон и по станциите на метрото.
— Ако ни опандизите, ще ни направите услуга — обади се един от мъжете.
— Само няколко въпроса — успокои го Тайлър, свали оръжието и се приближи към тримата.
Прийст държеше пистолета си насочен към главата на пленника си. Претърси го, намери джобно ножче и го взе. Изправи мъжа и го отведе до огъня. В това време Тайлър претърси един по един другите трима. Всички носеха ножове, но по тях нямаше следи от кръв.
— Ще ви разделим по двама — обяви Тайлър, — ще ви зададем няколко въпроса и изчезваме.
Никой от мъжете не даваше знак за агресия. По дрехите им не се забелязваха следи от кръв, а несъмнено отдавна не се бяха преобличали. От тях се носеше тежка воня.
Прийст избута своя тип до варела. Тайлър огледа близките заслони, направени само от картони и пластмасово фолио.
— Още колко се навъртат в момента тук? — попита той.
— Само един. Не се справя много добре.
— Умрял ли е? — поинтересува се Тайлър.
— На път е — отвърна беззъбият.
Двамата следователи застанаха нащрек.