Колелото беше жесток избор в това време, но също и полезен инструмент, понеже таксиметровият шофьор би могъл да запомни лицето му. С колелото имаше възможност да скочи на тротоара, да влезе в насрещното движение на еднопосочна улица, да сменя бързо лентите почти във всякакъв трафик; да пресече на червено заедно с пешеходците. Най-доброто средство за наблюдение по улиците на Ню Йорк е велосипедът.
Лимузината зави надясно по Шейсет и четвърта улица.
Алварес я последва. Ускори темпото и се приближи. Това беше още един плюс: шофьорите на таксита и лимузини не обръщаха внимание на такива хлебарки по пътя. Велосипедистите бяха античовеци.
Алварес мерна главата й през задното стъкло на луксозното возило. Тази вечер беше руса — нейната коса, а не перука. Беше разделена така, че едната половина падаше над ухото, а другата се спускаше по врата. Винаги изглеждаше различно. Винаги провокативна. Беше в състояние да накара на всеки мъж да му потекат лигите от петдесет метра. Винаги носеше достатъчно грим, за да скрие истинското си лице. Ако беше станала шпионин вместо момиче на повикване, сигурно щеше да сваля правителства. Както си и беше. Сваляше японски бизнесмени, сваляше ги на колене. Молеха й се да дадат хиляда и петстотин долара на час.
Алварес имаше нужда от име и телефонен номер. Двестате долара в джоба му бяха предназначени за шофьора на лимузината.
Стигнаха до Горен Ийст Сайд, богаташкият квартал на града. Нейният човек сигурно е магнат или изкуфял, дошъл тук по бизнес; японците предпочитаха хотелите около Таймс Скуеър.
Следеше я едва за трети път. Първия път нещата изглеждаха съвсем прилични. Дори че просто е наминала там, а не е отишла на работа, но все пак остана на позиция до края на срещата. Двучасовата й визита в Есекс Хаус, някак поклащащата се походка, докато напускаше хотела, същата лимузина, която я отведе обратно до дома й, предполагаха друго. Втория път отново същата кола я докара при два пъти по-нисък и два пъти по-стар японец. Всякакво съмнение се изпари.
Изчаквайки зад лимузината на светофара на Парк авеню, изнервеният Алварес хвърли бърз поглед на колите зад него, обзет от тягостни чувства. Прехвърли наум какви автомобили видя. Списъкът включваше две таксита, мерцедес купе, джип „Лексус“, светлосиня кола с четири врати, която бе виждала и по-добри дни, и форд „Таурус“.
Светофарът светна зелено.
Лимузината зави по Шейсет и трета и паркира пред малък луксозен хотел — „Пауъл“. Портиерът в ливрея заобиколи и отвори вратата на зашеметяващата млада жена. Дамската й чанта имаше изключителни размери — кой знае какви секс играчки се намираха вътре. Портиерът задържа отворена входната врата и я огледа обстойно, докато преминаваше. Алварес засече времето: 10:09 вечерта. Лимузината изчака потока от коли и даде на заден ход, търсейки свободно място за паркиране — истинска рядкост в квартала. За да провери дали не го следят, Алварес заобиколи сградата и се върна на Шейсет и трета.
Качи колелото на западния тротоар на Парк авеню, зави зад ъгъла и се върна на Шейсет и трета. Знамената на „Пауъл“ се появиха на по-малко от пресечка. Спря и се облегна на една стена да изучи всички коли в района. Такситата бяха достатъчно много, за да го объркат, но никъде не видя нито лексус, нито мерцедес, нито която и да е от колите, които забеляза, когато го обзе чувството за опасност.
Убедил се, че всичко е наред, той забута колелото по тротоара. Подготвяше се да даде подкупа, както си бе наумил.
Луксозното возило се оказа празно. Явно шофьорът си бе дал почивка. Алварес се ядоса на параноята си. Беше изгубил няколко минути да обикаля наоколо. Сега се налагаше да изчака шофьорът да се върне.
Огледа улицата, търсейки място за наблюдение. Тясната пресечка, притисната между безупречно подредените четириетажни тухлени сгради, защитени от огради с метален обков, недвусмислено подсказваше и богатството, и стила на Горен Ийст Сайд. По протежение на тротоарите големи кленови дървета сключваха голи клони, напомняйки за фина графика, и скриваха небето като балдахин. Прегърбен старец разхождаше далматинеца си. Елегантно облечена двойка, хванати под ръка, разговаряха задушевно. Тя носеше „Прада“, а той — кашмирено палто.
„Лейк Хаус“ — ресторант, долепен до „Пауел“, представляваше възможност, но Алварес не искаше да рискува, ако жената на бара флиртува с клиента си. Не биваше да допусне да го видят с нея. Забеляза друг ресторант точно отсреща. Изглеждаше претъпкан, ала си заслужаваше да опита. Тръгна пеша натам и като придържаше велосипеда, се провираше между колите. Заключи го с верига към стълба на един пътепоказател. Свали горната си дреха и остана по далеч по-стилно черно италианско кожено яке. През прозореца зърна две празни маси и влезе.