— Напълно разбираемо.
Гледаше го все едно е прозрачен, все едно очаква нещо подобно от него. Алварес се смути.
— Ще си наема стая в хотела. Но като те срещнах… Много ще ми е драго да имам компания, да видя познато лице, ако не си заета, след като приключиш тук. — Търсеше да се залови за нещо. Премаляваше му от нейния сънен поглед и я оглеждаше от главата до петите. — Ще ти бъде ли приятно? — Чудеше се защо лъже, че търси компания. Вероятно, за да отпразнува двата си големи успеха. Опитваше се да не си признае защо всъщност се стреми към нея — ако го заловят следващата седмица, никога вече няма да има такава компания.
— Съквартирантката ми и аз обикновено излизаме. Но няма да позволя да наемаш хотелска стая. Глупаво ще е.
Двойката от съседната маса ги слушаше. Алварес изгледа мъжа под око и онези се направиха, че не се интересуват от разговора им.
— Живеем на Шеридан скуеър. Жилището е малко и спим в едно легло. — Обърна се към мъжа на съседната маса и натъртено обяви: — И не както си представяте. — Отново погледна Алварес. — Ще измислим как да го уредим.
— Хотелът не ми е проблем.
— Нека проверя първо как са нещата вкъщи — ухили се тя.
Алварес седна така, че да вижда хотела.
Лимузината отново беше паркирала отпред. Блондинката излезе, наведе се и каза нещо на шофьора.
Алварес си погледна часовника. Изглежда кавалерът й беше вързал тенекия. Същевременно се упрекна, че е допуснал Джилиан да го разсее. Сега блондинката пресичаше улицата, вървейки към ресторанта. Беше проявил немарливост и се раздразни.
Блондинката изглеждаше ядосана. Лимузината потегли.
— Идва насам — отбеляза Джилиан тихо. — Страхотно изглежда. Сигурен ли си, че не я преследваш!?
— Напиши ми адреса на клуба, където ще ходите със съквартирантката ти.
Салфетките бяха ленени. Той потърси върху какво да го запише. Джилиан извади бележника си за поръчки и написа нещо.
— Може да тръгнем оттук или да се срещнем там — предложи тя. Подаде му листчето с името и адреса на клуба. — Тук спираме да сервираме в дванайсет, така че си тръгваме към един, един и половина. Ще бъдем в клуба около два. — Извади двайсетдоларова банкнота от портмонето и я сгъна с лицевата страна навътре. Показа я на Алварес. — Типът, който е на вратата… Подай му двайсет долара, сгънати по този начин, иначе няма да те пусне. Ние ще сме вътре.
Алварес прибра адреса в джоба. Блондинката влезе през вратата. Алварес завъртя стола си, за да не е с лице към вратата. Сякаш бе попаднал в капан. В никакъв случай не биваше да допусне тази жена да го види. Съществуваше вероятност да разпознае лицето му. Протегна ръце, обгърна Джилиан през кръста и я завъртя така, че да го прикрива.
— Още вино? — попита тя с тон, който подсказваше, че допирът й допада.
Той се колебаеше какво да предприеме. Погледна иззад Джилиан. Видя гърба на блондинката. Показаха й маса и я настаниха с лице отчасти към вратата на ресторанта.
— Да, още едно — поръча той.
Блондинката извади мобилен телефон от невероятно голямата си ръчна чанта и моментално започна да се оплаква на някого. Цялата й стойка излъчваше гняв. Донесоха й кафе.
Погледите на Алварес и Джилиан се срещнаха. Сега тя стоеше до бара и чакаше да му налеят виното. Той наклони глава към задния вход на ресторанта.
Двойката на съседната маса продължаваше да наблюдава всичко, все едно са на театрално представление.
Джилиан мина покрай няколко маси. Погледна го и кимна. Алварес я разбра: тя отново предлагаше да действа като негов защитен щит.
Той внимателно погледна към огромното огледало зад бара — опасяваше се да не би блондинката също да погледне натам; тогава очите им щяха да се срещнат. Изправи се и тръгна бавно, за да не привлече ничие внимание. В огледалото погледът му се срещна с погледа на Джилиан. Тя се усмихна, горда от действията си. Той придаде ласкав израз на очите си и предпазливо тръгна към задния вход.
8
— Открили са труп! — обяви Тайлър, удряйки по вратата на мотелската стая на Нел Прийст.
Бяха наели стаи в евтин крайпътен мотел, на пет минути път с кола от центъра на градчето. Уморен до смърт и премръзнал, Тайлър си легна в изключително лошо настроение. Като се навря в тази дупка, унищожаваше прекрасна възможност да харчи парите, отпуснати за текущи нужди. Срещу две бири получи още по-пълно описание на касапина, накълцал със секира крака на гратисчията. Сега, освен че раменете на мъжа са широки, знаеше и цвета на косата му — „пясъчна“ — и звука на гласа му: „южняшки отсечен“. За латиноамериканеца, минал през лагера, вече имаше по-точна представа — „испански или италиански тип“. За Тайлър цялата тази информация беше важна. Тя представляваше първата съществена улика, наред с намерения труп, която водеше към вероятно убийство.