— Защо?
— Защото не знаем какво е правила тук — обясни той.
— Ще ни каже, че е било сутрешното й разгряване. Но виж къде се намираме. Можеше на ските да сме ти или аз. Да гледаме, да търсим. Нито е ясно какво е правила тук, нито коя е. А трябва да разберем. Това ни е работата. Нали не желаем медиите да се месят. Това само ще накара нашето момче да се окопае още по-дълбоко.
— Винаги ли си толкова параноичен?
— През по-голяма част от времето — призна той. — Но съм и нетърпелив. Това ми е от хубавите качества.
— Възможно е онзи със секирата да го е направил — прецени тя, станала изведнъж адски сериозна. — Кога ще видим трупа?
— Когато ни разрешат. — Тайлър посочи детективите. — Изплашена ли си?
— А трябва ли? — попита тя.
— Да. Секирите никак не са приятни.
Тайлър и Прийст проследиха стъпките по снега и спряха на няколко метра от замръзналия труп. Не ставаше въпрос за секира; освен ако не бе използвана тъпата й страна. Тайлър веднага забеляза проблема. Провикна се към детективите:
— Искам да погледна по-отблизо.
Прийст го погледна, все едно си е загубил ума. По-близо от това! — говореха очите й.
— О, боже… — простена тя.
— Не пипайте нищо — провикна се детективът.
Тайлър пристъпи към трупа и клекна. По окървавеното лице на мъжа имаше множество рани. Не приличаше на никой бой с ножове, какъвто Тайлър бе виждал. Кожата над окото беше разрязана и очната ябълка отчасти лежеше навън. Макар сега раната да бе замръзнала, очевидно от нея бе изтекло огромното количество кръв. Тайлър мислено си напомни да не прибързва със заключенията. Мъртвият беше едър — извънредно едър — и отговаряше на описанието за дърваря, което направи раненият гратисчия. Косата на мъртвия беше подстригана — вярно, преди доста време — но от професионалист, а не с градинска ножица. Не, този човек не беше гратисчия. Беше загубил много кръв от раните си и затова беше изключително блед. Обяснимо бе защо и товарният вагон бе така изцапан с кръв. Ала лицето му беше и изгорено. Тайлър се замисли за замръзналото чили.
— Готова ли си да се обзаложим, че това е от консервата с чили? — обърна се той към Прийст, след като разгледа още по-внимателно и отблизо трупа.
— Както в товарния вагон ли?
— Фотографът ви носи ли полароид? — попита Тайлър двамата детективи.
— Фотографката — уточни жената детектив. — Аз съм. Да, нося. Оборудването ни е в колата. Ей сега идвам.
Местните пазители на реда никога не се радваха на намесата на федералните власти.
Прийст изглеждаше потресена. Нищо чудно. Мъртвият имаше ужасен вид: счупен врат и рамо, вероятно при падането от влака. Затова лежеше в странна поза, каквато човек вижда само при счупена кукла или при манекени, използвани за изпитания на удар с коли.
— Добре ли си? — попита той.
— Не — отвърна тя.
— Първият ти труп ли е?
— Да. Слушай, Тайлър…
— Да?
— Нищо… — Замълча, но очевидно искаше да каже нещо.
— Слушам те.
— Друг път.
— Добре. Твоя воля.
Щеше му се да обърне тялото, да потърси документи за самоличност; искаше отпечатъци от пръсти, име, история, следи, които да го насочват.
Искаше да залови извършителя.
— Това е нашият човек със секирата — обяви Тайлър малко прибързано, но убедено.
— Така ли мислиш? — попита тя.
Тайлър кимна.
— Това поражда още по-голям въпрос — продължи той.
Веждите й се стрелнаха нагоре: изчакваше обяснението му.
— Ако това се е случило на човек, размахващ секирата, как ли изглежда другият?
Едър щатски полицай се приближи към Тайлър и Прийст, седнали върху вкочанен дънер в очакване на сведенията от лаборантите. Разпитът на скиорката потвърди, че не знае нищо — докато карала ски, се натъкнала на този замръзнал ужас.
— Ти ли си Тайлър? — поинтересува се щатският полицай.
— Да, целият вледенен — кимна Тайлър.
— Имаш ли документ за самоличност?
Тайлър му показа документите, предоставени му от Лорън Ръкар, заместник-директорът от НКТС, който го нае. Полицаят ги разгледа и му ги върна.
— Искаш ли да поговорим на четири очи? — попита той, поглеждайки Прийст.
— Тя е от охраната на железопътните линии — обясни Тайлър.