Прозорецът…
Дали ще успее да се промуши през него с пълни ръце? Ще се озове ли в далечния край на верандата? Вече предвкусваше свободата си.
Момчето не помръдваше. Все така здраво стискаше плюшеното куче и гледаше в пространството, но с лице, обърнато към килера и мокрото помещение, което възпираше Алварес да се покаже иззад открехнатата врата и да притича до прозореца.
— Нет, скъпи — подвикна майката.
Гласът й идваше отблизо, но още не бе влязла в кухнята.
— Да? — отзова се момчето.
— Разбъркай гриса, но първо изключи печката. И хвани дръжката на тенджерата с кърпа. Внимавай мехурчетата да не те опарят. Врели са. Отивам да събудя сестра ти.
Още едно дете?!
Момчето се приближи до печката.
Алварес се върна до дъската за гладене. Остави плячката си върху сушилнята и предпазливо отмести дъската за гладене от пътя си. Дали жената ще си спомни как е била поставена? Ако се измъкне, без да я уплаши, има надежда да спечели време; и свобода.
Понечи да отвори прозореца. Шумът от мотора на пералнята ще му служи за прикритие. Решително отвори прозореца. Вътре нахлу сняг. Сега чувстваше, че целият е изпотен: длани, подмишници, чело, врат. Хвърли товара си навън върху снега, провря крака и се протегна да върне дъската за гладене на място.
Желанието му да постави ютията там, където я бе заварил, се оказа грешка. Сега, при последния етап на измъкването си, явно отново бе бутнал дъската. Провирайки глава през прозореца, за да се озове навън, чу как ютията се стоварва върху пода.
Придърпа прозореца да се затвори и грабна откраднатите неща.
Жената чу шума. Сякаш нещо падна. Държеше Саманта на ръце, а Натан седеше на стола и бъркаше горещата си каша. Пристъпи в затвореното помещение. Стори й се студено, но пък това помещение никога не е било топло сутрин. Намираше се в най-северозападния край на къщата.
Ютията лежеше на пода. Тя я изгледа озадачена. В следващия момент пералнята се разтресе, понеже не беше центрирана и винаги вибрираше, когато е пълна с чаршафи и пешкири. Ето още нещо, което трябва да се поправи. Почти като всичко останало в къщата.
3
Казваше се Питър Тайлър. Караше бежов форд кабриолет с предно предаване, който благодарение на Ейвис, ухаеше на дезодорант. Представителят на агенцията „Рент-а-кар“ така и не разбра защо клиентът избра кабриолет посред зима. Тайлър хвана здраво топлия, обвит с полиетилен волан. Ако снегът не спре, нямаше начин да стигне навреме до жп депото — нещо, което никак не би се харесало на онези във Вашингтон, особено в първия му работен ден.
Нагласи огледалото за обратно виждане. За миг мерна тъмните си очи и смръщени вежди. Тревогата бе надвила обичайното му ведро изражение. Нуждаеше се от работата както финансово, така и емоционално, дори да няма официален договор. Съзнаваше, че пътят към повторното изграждане на живота му налага малки и целеустремени стъпки, а не огромни скокове. Трябва да свикне с положението, независимо колко ще му е трудно. През последното десетилетие работата му на детектив в отдел „Убийства“ оказа огромно влияние в личностното му изграждане. С всичко това зад гърба си — отнето му, както той го преценяваше — имаше нужда да се залови за нещо. За каквото и да е. Тази работа, дори временна, изглеждаше добра като за нов старт. За начало. Възможност, която не бива да пропилява. Чувстваше се като през първия учебен ден. Просто трябва да го преодолее. Промяната никога не е лесна.
Снежната буря остави Сейнт Луис в киша — мокра, дебела и лепкава. Тайлър свали прозореца и се пресегна навън. Разклати чистачката, за да махне леда от нея. Сред мръсотията на предното стъкло се проясни осемсантиметрова арка. Оказа се на височината на брадичката: налагаше се или да се свлече надолу в седалката, или да забие брадичка във врата си и да гледа през волана. Избра първото и за момент почти видя какво се случва навън.
И в двете посоки по магистралата имаше закъсали коли и камиони. Просветваха светлини. Обстановката се нажежаваше. Проследи с поглед два отчаяни опита за саморазправа — на фона на снежното було изглеждаха направо комични. Сериозността на пътната обстановка се потвърждаваше от излязлата от пътя аварийна кола. Намали и отново опита чистачките. Зад гърба му прозвуча клаксон на камион. Тайлър изсипа лавина от ругатни в замъглената кабина. Търпението му бе изчерпано. Освободи двете закопчалки и натисна копчето. Покривът на кабриолета се смъкна, докато колата продължаваше по пътя си. Учудващо, но дори при свален покрив снегът някак си го пропускаше. Предното стъкло играеше ролята на преграда. И все пак ефективността на тази система изискваше и подходяща скорост. Ускори, предизвиквайки стихиите.