— Струва ми се, че вие познавахте добре този старец — по-добре от останалите?
— Той идваше да си поговорим почти всеки ден.
— Зная. Забелязахме това. Той не разговаряше почти с никой друг.
— Интересуваха ни общи теми — обясни Уикърс. — Според мен, той се чувствуваше много самотен.
— Слугинята му каза, че е бил у вас снощи.
— Точно така — потвърди Уикърс. — Тръгна си веднага след полунощ.
— Не забелязахте ли нещо необикновено в поведението му, в думите му?
— Е-е, шерифе — намеси се Еб, — да не би да мислите, че Джей има нещо общо с това?
— Не — отговори шерифът. — Не мисля. — Той отпусна фенера и добави: — Ако искате, идете към реката, разделете се там на две групи и тръгнете нагоре и надолу по течението. Не мисля, че ще откриете нещо, но кой знае? Върнете се на разсъмване. Тогава ще се заемем сериозно с тази работа.
Шерифът се обърна, стъпи на тухления тротоар и се отдалечи, размахвайки фенера.
— Може би — каза Еб — и за нас е време. Аз ще тръгна надолу по реката с едната група, а Джо с другата нека тръгне по течението. Съгласни ли сте?
— Съгласен съм — отговори Джо.
Излязоха от градината, тръгнаха по улицата към кръстопътя и после се насочиха към моста. Там се спряха.
— Оттук се отправяме в различни посоки — изкомандва Еб. — Кой отива с Джо?
Няколко души се приближиха към Джо.
— Така — одобри Еб. — Останалите — след мен.
Спуснаха се към брега на реката, потънал в студена влажна мъгла. В тъмнината се чуваше плискането на водата. Някаква нощна птица изкряка от другия бряг.
— Ще го намерим ли, Джей? — попита Еб.
Уикърс се забави с отговора.
— Не, не мисля. Не мога да кажа защо, но съм почти сигурен, че няма да го намерим.
14
Уикърс се прибра вкъщи едва вечерта. При отварянето на входната врата чу телефона да звъни и побърза да вдигне слушалката.
Звънеше Ан Картър.
— Опитвам се да те хвана от сутринта. Направо се измъчих. Къде беше?
— Търсих един човек — обясни Уикърс.
— Джей, не ми е до шеги.
— Не се шегувам. Изчезна един мой съсед — старец. Участвах в търсенето.
— Намерихте ли го?
— Не.
— Жалко — каза Ан. — А симпатичен ли беше?
— Доста.
— Може би все пак ще го намерите?
— Възможно е — отговори Уикърс. — Защо си така развълнувана?
— Помниш ли какво каза Крофърд?
— Той каза много неща.
— Имам предвид прогнозата за близкото бъдеще. Помниш ли?
— Страхувам се, че не.
— Той каза, че е ред на дрехите. Рокли за по петдесет цента.
— Сега си спомням.
— Представи си, това стана.
— Какво стана?
— Продават се вече такива рокли. Наистина, не по петдесет цента, а по долар и половина.
— Ти купи ли си вече?
— Не, Джей. Стана ми страшно. Вървях по Пето авеню и видях на една витрина надпис. Съвсем скромен надпис, че тук за долар и половина може да се купи рокля, ушита като за манекен. Джей, ти виждал ли си някога на Пето авеню рокли за долар и половина?
— Не, никога.
— Тази рокля е толкова красива! — възкликна Ан. — Цялата сияе. Блестят не пайетите, не нишките — блести самата тъкан. Като жива. А цветът… Джей, това е най-красивата рокля, която съм виждала някога и можех да си я купя само за долар и половина. Но не се реших. Спомних си думите на Крофърд и ме побиха тръпки.
— Жалко — усмихна се Уикърс. — Успокой се и се върни там утре сутринта, може би още не са я продали.
— Става дума за нещо съвсем друго, нима не разбираш, Джей? Потвърждават се думите на Крофърд. Излиза, че той е говорел сериозно и заговорът действително съществува, и Земята се намира в отчаяно положение.
— И какво искаш от мен?
— Не зная, Джей. Помислих си, че това ще те заинтересува.
— Много ме интересува — отговори Уикърс.
— Джей, нещо става.
— Успокой се, Ан. Разбира се, че става нещо.
— Но какво, Джей? Крофърд явно не каза всичко.
— И аз не зная какво, но е нещо безумно. Извън способността ни да възприемаме. Трябва да поразмисля над това.
— Джей — в гласа й вече нямаше предишната тревога, — почувствувах се по-добре. Радвам се, че поговорих с теб.
— Иди утре сутринта в магазина и си купи цял куп от тези долар и петдесет центови рокли. Само че иди по-рано, преди тълпата.
— Преди тълпата? Не те разбирам.
— Чуй, Ан. Щом това се разчуе, Пето Авеню ще се заприщи от такава тълпа любители на евтини разпродажби, каквато не си виждала никога.
— Прав си, Джей. Ще ми се обадиш ли утре?
— Ще се обадя.
Сбогуваха се и Джей постави слушалката. Постоя известно време замислен какво ще прави по-нататък. Трябваше да си приготви вечеря, да отиде за вестниците, да прегледа пощата.