Преди петнайсет години се бе сблъскал с проблем, който реши, без да си дава сметка за подбудите, предизвикали именно такова решение. Оттегли се от хората, отстъпи, скри се и за известно време намери мир и спокойствие. Но сега интуицията — чувство, граничещо с предсказване на бъдещето — му подсказа, че е дошъл краят на неговото затворничество. Нямаше накъде да отстъпва, дори да искаше. Но най-учудващото беше, че той не искаше да отстъпва, макар че сред хората нямаше място за него. Не можеше повече да се крие от човечеството.
Уикърс седеше усамотен на тавана и слушаше как вятърът свисти в керемидите.
17
Някой блъскаше по входната врата и го викаше по име, но едва след няколко мига Уикърс осъзна това. Стана от сандъка, бележникът се изплъзна от ръцете му и падна на пода с изписаните страници нагоре.
— Кой е? — искаше да попита той. — Какво има?
Но гласът му отказа да го слуша.
— Джей, — викаше някой. — Джей, отворете!
Препъвайки се, той слезе в гостната. Зад вратата стоеше Еб.
— Какво има, Еб?
— Чуйте, Джей, — разбърза се Еб — трябва да изчезнете оттук.
— Защо?
— Казват, че вие сте видели сметката на Фландърс.
Уикърс се хвана за облегалката на креслото.
— Не ви питам така ли е наистина — продължи Еб. — Сигурен съм, че не сте го направили. Затова реших да ви спася.
— За какво говорите? — не разбра Уикърс.
— Всички са в кръчмата — обясни Еб — и набират смелост да ви линчуват.
— Кои „всички“?
— Всички ваши приятели — с горчивина процеди Еб. — Някой ги е настроил против вас. Не зная кой. Нямах време да разузная. Веднага се втурнах насам.
— Но аз обичах Фландърс. Само аз го обичах. Бях неговият единствен приятел.
— Имате много малко време — прекъсна го Еб. — Трябва да се махате.
— Къде да отида? Нямам кола.
— Докарах ви вечномобила — каза Еб. — Никой няма да разбере, че сте се възползували от него.
— Не искам да се крия. Те са длъжни да ме изслушат. Длъжни са!
— Загубили сте си ума. Да не мислите, че шерифът ще дойде със заповед за арест? Тук ще нахлуе тълпа и никой няма да ви слуша.
Еб прекоси стаята и хвана здраво Уикърс за ръката.
— Заминавайте, дявол да го вземе — възкликна той. — Аз рискувам кожата си, като ви предупреждавам. Не бива да се отказвате от възможността да избягате.
Уикърс освободи ръката си.
— Добре — съгласи се той. — Заминавам.
— Как сте с парите? — попита Еб.
— Имам малко.
— Ето още — Еб измъкна малка пачка банкноти. Уикърс ги взе и ги пъхна в джоба си.
— Резервоарът е съвсем пълен — напътстваше го Еб. — Смяната на скоростите е автоматична. Управлението е като на обикновена кола. Не съм изключил двигателя.
— Не ми се иска да правя това, Еб.
— Знам, че не искате да заминавате. Но ако не се махнете, жителите на нашето градче ще станат убийци, така че нямате избор. Вървете — той изтласка Уикърс към вратата, — време е.
Уикърс мина бързо по пътечката — зад себе си чуваше стъпките на Еб. Колата беше до оградата. Еб беше оставил вратата отворена.
— Сядайте. Тръгнете наляво и ще излезете на магистралата.
— Благодаря, Еб.
— Хайде, по-бързо.
Уикърс натисна газта. Колата трепна и потегли, набирайки скорост. След малко той излезе на магистралата и зави на запад.
Изминаваше миля след миля, като разсичаше тъмнината със светлините на фаровете. Караше колата в някакво вцепенение, потресен от станалото: съседите му искаха да линчуват него — Джей Уикърс и той бягаше от тях. Еб каза, че някой ги е подтикнал, но не знаеше кой. Подстрекателят вероятно го ненавижда. И трябва само да помисли за този човек, за да разбере кой е. Той изпита същото чувство на страх, както и при разговора с Крофърд, когато отказа да напише книгата.
— Нещо назрява — му беше казал Хортън Фландърс, когато стояха пред магазина с новите стоки.
Зад неговите думи наистина се криеше нещо.
Това бяха предмети от първа необходимост, произвеждани от фирми-фантоми. Налице беше организация на бизнесмени, които се страхуват от неумолим и жесток враг. Налице беше Хортън Фландърс с неговите неразбираеми фактори, удържащи света от война. Налице бяха фантазьорите, които бягаха от реалността чрез забавления с игра на „минало“. И накрая, налице беше самият той, който, по силата на странни обстоятелства, бягаше на запад.
В полунощ вече знаеше какво да прави и накъде да пътува.
Държеше курс нататък, на където го бе посъветвал да замине Хортън Фландърс. Връщаше се там, където се бе заклел да не се връща.