Дали някой вгледан във въртящия се пумпал е прониквал в приказната страна? И ако е имало такива хора, какво е станало с тях? Беше сигурен, че собственикът на дюкянчето не е от тях.
Защо само на него му се отдаде да намери пътя към приказната страна? А може би заветната долина се намира също в онази страна? Дали не бяха минали с онази девойка през невидима врата? Нали долината, чийто спомен носеше през всичките дълги години, беше съвсем различна от тази, която посети сутринта.
Имаше само една възможност да си отговори на тези въпроси, но му трябваше пумпал.
„Трябва да намеря пумпал на всяка цена“ — помисли си той.
Но той има пумпал! Трябва само да поправи дръжката, да почисти с газ ръждата и да го боядиса. Че неговият пумпал е по-добър от нов. Веднъж вече му беше помогнал да премине в чудния свят. Искаше му се да мисли, че неговият пумпал е особен — има тайни свойства, каквито не можеше да има никой друг.
Доволен, че си спомни за пумпала, който бе сложил в жабката на колата, той тръгна към железарския магазин.
— Трябват ми бои. От най-ярките. Червена, зелена, жълта. И четки — уточни Уикърс като си помисли, че в този момент продавачът го гледа особено.
22
От хотелската стая позвъни на Ан, за нейна сметка, защото след обяда в джоба му бяха останали едва единадесет цента.
От гласа й лъхаше безпокойство:
— Джей, къде си? Къде изчезна, дявол да те вземе?!
Каза й къде се намира.
— Как се озова там? — попита тя. — Какво се е случило?
— Нищо не се е случило с мен — отговори Уикърс. — Поне засега. Бягам. Наложи се да офейкам от Клифууд.
— Как така се наложи?
— Местните жители искаха да ме обесят на една улична лампа. Някой им бе втълпил, че съм убил човек.
— Сега ми е ясно — ти си се побъркал. Та ти не можеш да убиеш дори муха.
— Разбира се, че никого не съм убил. Но едва ли щях да успея да ги убедя. Нямах друга възможност за спасение, освен бягството.
— Защо? — възрази Ан. — Говорих с Еб…
— С кого?
— Със собственика на гаража. Споменавал си ми за него. Преобърнах всичко, докато те търсех през тези два дни. Къде само не съм търсила. Звънях ти безкрайно, но телефонът ти не отговаряше, тогава си спомних за Еб, помолих да ме свържат с него и …
— И какво ти каза Еб?
— Почти нищо — отговори Ан. — Каза, че си заминал, но не знае къде. Добави, че нямало причини за тревога…
— Тъкмо Еб ме предупреди — прекъсна я Уикърс. — Той ми каза за техните намерения, даде ми кола, малко пари и ме натири от града.
— Невероятно. И кого си убил според тях?
— Хортън Фландърс. Изчезналия старец.
— И защо е трябвало да го убиваш? Ако съдя по твоите думи, той е симпатичен старец. Говорил си ми много за него.
— Чуй ме, Ан. Никого не съм убивал. Някой ги е насъскал против мен.
— Значи не можеш да се върнеш в Клифууд?
— Не — отговори Уикърс. — Не мога.
— Какво ще правиш, Джей?
— Не зная. Мисля, че засега ще се наложи да се крия.
— Защо не ми позвъни? — попита Ан. — Защо замина на запад? Нали можеше да дойдеш в Ню Йорк? Ако трябва да се криеш, няма по-добро място от Ню Йорк. Поне можеше да позвъниш!
— Нали позвъних.
— Разбира се, че позвъни. Защото си останал без цент и искаш да ти изпратя пари и …
— Не съм ти искал пари.
— Но ще поискаш.
— Вярно — съгласи се той. — Май ще поискам.
— А не те ли интересува защо те търся навсякъде?
— Не особено — призна си Уикърс. — Не искаш да ме изпуснеш. Кой литературен агент ще се съгласи да му се изплъзне най-добрият автор…
— Джей Уикърс — сечеше думите Ан, — един прекрасен ден ще те разпъна на кръст и ще те изложа край пътя за назидание на другите.
— От мен ще излезе трогателен Христос, няма по-добра кандидатура.
— Търсих те — продължи Ан, — защото Крофърд е фанатик. Не го интересува нищо. Поисках му една направо фантастична сума и той се съгласи без да мигне.
— Мислех, че сме приключили с Крофърд — забеляза Уокърс.
— Не сме приключили с Крофърд — възрази Ан и млъкна.
В слушалката се чуваше едва доловимо пукане.
— Ан, нещо не е наред ли? — попита Уикърс.
Гласът й беше спокоен, но напрегнат.
— Крофърд е зверски наплашен. Никога не съм виждала толкова наплашен човек. Той дойде при мен. Представи си! Не аз, а той се яви при мен в кантората, целият в пот, задъхан, а аз се изплаших, че нямам стол, който би издържал такава маса. Помниш ли стария дъбов стол в ъгъла? Това беше моята първа покупка за кантората и аз изпитвам нежни чувства към този стол. Той издържа.