— Казах ви истината, но не казах всичко.
— Защо?
— Тогава не знаех кой сте.
— А сега знаете ли?
— Да, зная — отговори Крофърд. — Вие сте един от тях.
— От кои „тях“?
— Един от хората, които произвеждат тези стоки.
— И защо мислите така?
— Въз основа на данните, получени от анализаторите. Така ги наричат психолозите. Това са специални прибори, не съм наясно с подробностите.
— И анализаторите са ви съобщили нещо особено за мен?
— Да — потвърди Крофърд. — Точно така.
— Ако съм един от тях, защо дойдохте именно при мен? — учуди се Уикърс. — Излиза, че сме врагове?
— Не казвайте „ако“ — поправи го Крофърд. — Вие наистина сте един от тях, но не ме смятайте за свой враг.
— Защо? — възрази Уикърс. — Ако аз съм, както казвате, един от тях, значи ние сме врагове.
— Не ме разбрахте. Позволете да направя сравнение. Да се върнем към времето, когато кроманьонецът е нахлул по местата, където е обитавал неандерталецът…
— По дяволите сравненията! — прекъсна го Уикърс. — Кажете, какво сте намислили?
— Не ми харесва сегашното положение на нещата — довери му Крофърд. — Или по-точно — това, което започна напоследък.
— Забравяте, че всъщност не зная нищо.
— Тъкмо затова исках да започна със сравнение. Вие сте кроманьонец. Имате и лък, и стрели, и копие. А аз съм неандерталец. Имам само тояга. Вашият нож е от издялан камък, а аз разполагам само с грапаво парче кремък, намерено на речния бряг. Вие сте облечен в дрехи от кожи, докато аз — в своята собствена козина.
— Бих искал да зная… — подхвана Уикърс.
— Не съм сигурен, че сравнението ми е съвсем точно — прекъсна го Крофърд, — не съм силен в теорията. Може би дадох прекалено много на кроманьонеца и подцених неандерталеца. Но става дума за друго.
— Разбирам за какво говорите — съгласи се Уикърс. — Но къде ще ни изведе това?
— Неандерталците са влезли в бой — не спираше Крофърд. — И какво е станало с тях?
— Изчезнали са.
— Може би са загинали не от копията и стрелите. Може би просто не са издържали в борбата за съществуване с по-развитата раса. Може би са завзели ловните им територии. Може би са се оттеглили и са умрели от глад. Може би са умрели от срам, когато са разбрали, че са изостанали и че животът им е като този на дивите животни.
— Съмнявам се, че неандерталецът е имал толкова силно развит комплекс за малоценност.
— Думите ми не се отнасят до неандерталеца. Те се отнасят до мен.
— Мислите ли, че пропастта е толкова дълбока?
— Да — потвърди Крофърд. — Едва ли можете да си представите колко ви мразим и с каква сила разполагаме, но сте напълно способни да оцените нашето отчаяние. Ще попитате — кои са тези отчаяни хора? Ще ви обясня. Това са всички постигнали успех — индустриалци, банкери, бизнесмени или другояче казано, професионалистите, достигнали безопасно съществуване, определено положение в обществото; хората, представляващи елита на нашата култура. Ако на власт дойдат такива като вас, те ще загубят бързо положението си. Ще се превърнат в неандерталци, изгонени от кроманьонците. Ще заприличат на омирови гърци, захвърлени в нашия сложен технологичен век. Физически те може и да оцелеят. Но ще си останат туземци. Ще бъде разрушена цялата им, създадена с толкова труд, ценностна система, а това е единственото, с което те живеят.
Уикърс поклати глава.
— Хайде да оставим тази игра, Крофърд. Да се опитаме да поговорим откровено. Изглежда сте сигурен, че зная повече, отколкото в действителност зная. Може би наистина трябва да се преструвам, че е така — да хитрувам и да ви накарам да повярвате, че зная всичко, което трябва да зная. Ще си разменим удари и ще свалим картите си. Само че на мен не ми харесва такава игра.
— Известно ми е, че засега знаете малко. Точно затова исках да се срещна с вас, колкото се може по-скоро. Струва ми се, че още не сте се превърнал в пълен мутант, вие сте какавида в тялото на обикновен човек. Във вас все още има нещо от нормалните хора. Но все повече се приближавате към пълна мутация — днес вие сте повече мутант от вчера, а утре ще бъдете повече от днес. Но днес, в тази стая, все още можем да разговаряме като хора.
— Винаги можем да разговаряме така.
— Не, не винаги — възрази Крофърд. — Когато станете пълен мутант, аз ще почувствувам промяната. За какви преговори може да става дума при неравностойно положение? Лично аз бих се усъмнил в правотата на логиката си. А вие бихте ме гледали със снизхождение.
— Точно преди да дойдете — призна Уикърс — се опитвах да се убедя, че всичко това е игра на въображението.