— Не разбирам.
— Наистина, всичко изглежда доста странно — съгласи се Еб. — Но аз мисля, че хората, които произвеждат новите коли не губят нищо. Бъдете спокойни — те не са луди. А щом тези не губят нищо — колко ли са печелили компаниите, които досега ни продаваха за по две-три хиляди долара железните боклуци, дето излизат от строя едва ли не след второто пътуване? Тръпки ме побиват само като си помисля колко са награбили.
— Щом получите колите ще мина да ги видя — обеща Уикърс. — Може и да се разберем.
— Добре — зарадва се Еб. — Казахте, че отивате в града… Всеки момент ще пристигне автобусът. Той спира на ъгъла при аптеката и само след два часа ще бъдете в Ню Йорк. Шофьорите им са отлични.
— Вярно, не се сетих за автобуса.
— Съжалявам за колата — извини се Еб. — Ако знаех, че ще ви трябва толкова скоро, щях да я поправя. Не е нищо сериозно, но първо исках да знам какво ще отговорите на моето предложение, за да не ви вкарвам в излишни разходи.
Разбраха се и Уикърс тръгна към спирката. Като се приближи започна да му се струва, че аптеката сякаш не е на мястото, където трябваше да бъде. Ала щом дойде съвсем наблизо, разбра защо има такова усещане.
Наскоро беше починал старият Ханс, обущарят, и неговото магазинче, намиращо се до аптеката, бе затворено от няколко седмици. Сега отново беше отворено. Във всеки случай голямото стъкло на фасадата беше добре измито, нещо което старият Ханс никога не правеше. На витрината имаше няколко предмета. Уикърс така се забърза да ги разгледа, че едва когато съвсем се приближи до магазина забеляза новия надпис: „Последна дума на техниката“.
Застана пред витрината. Отпред върху черна кадифена подложка бяха наредени запалка, бръснарско ножче и електрическа крушка. И нищо повече. Само три предмета. Никакви етикети, никаква реклама, никакви цени. Всъщност нямаше и нужда. Уикърс съобрази, че който види витрината, ще разбере какво се продава в магазина.
На улицата се чу тихо почукване. Уикърс се обърна и видя Хортън Фландърс, тръгнал на сутрешната си разходка. Беше с поизносен, но старателно изчистен костюм. В ръцете си държеше елегантен бастун от абанос. Уикърс знаеше, че в Клифууд никой освен Фландърс не би тръгнал по улицата с бастун.
Фландърс вдигна бастуна за поздрав и се приближи, за да погледне витрината.
— И така, те откриват филиал и тук — каза той.
— Така изглежда — съгласи се Уикърс.
— Много странна компания — продължи Фландърс. — Заинтригува ме. Мисля, че има защо човек да се поинтересува.
— Не виждам нищо особено.
— О, боже — възкликна Фландърс. — Около нас стават толкова много невероятни неща. Вземете например историята с въглеводородите — там всичко е много тайнствено. Не сте ли съгласен, мистър Уикърс?
— Не съм се замислял. Имам толкова много работа…
— Уверявам ви, нещо се готви — каза Фландърс.
Автобусът се зададе по улицата, мина покрай тях, удари спирачки и спря до аптеката.
— Боя се, че трябва да ви оставя, мистър Фландърс — разбърза се Уикърс. — Отивам в града. Ще се върна привечер. Винаги се радвам да ви видя у дома.
— Благодаря ви — отговори Фландърс. — Непременно ще намина.
4
Всичко започна от ножчето, бръснарското ножче, което никога не се изтъпява. След това се появи и запалката — тя работеше безотказно без камъче, без бензин или газ. След това дойде ред на електрическата крушка, която можеше да свети вечно, при условие, че не се счупи. Накрая се появи вечномобила. Към всички тези странни неща, без съмнение трябваше да се отнесат и синтетичните въглеводороди.
— Нещо се готви — му бе казал Фландърс, пред магазинчето на стария Ханс.
Уикърс седна в средата на автобуса, до прозореца и започна да разсъждава, опитвайки се да сложи в ред мислите си.
Ножчетата за бръснене, запалките, електрическите крушки, синтетичните въглеводороди, а сега и вечномобилът — очевидно между тях съществува някаква връзка. Ако я намери, ако открие общия знаменател, ще може да разбере, защо се появиха именно тези пет предмета, а не други пет, например — щори, кокили, пумпал, самолет и паста за зъби.
Ножчетата са нужни всекидневно, както и електрическите крушки, запалките напомнят за себе си при всяко палене на цигара, синтетичните въглеводороди позволиха на света да преодолее кризата и спасиха милиони хора от глад.