— Да, чувал съм — отговори Уикърс.
— Те вземат идеята от жителите на звездите. Но не могат да разговарят с тях. Само слушат. Разбират за какво мислят, нещичко използуват, ала много остава неразбираемо за тях. А може би вие знаете повече за това, мистър…
— Казвам се Уикърс, Джей Уикърс.
— Много ми е приятно, радвам се да се запозная с вас. Името ми е Ейза Андрюс.
Той направи крачка напред и протегна ръка. Уикърс я пое и силно по приятелски я стисна.
Сега си спомни къде бе чел за подобен човек. Пред него стоеше истински американски заселник, въоръжен с дългоцева пушка, тръгнал да усвоява ловните територии на Кентъки. Чувстваше неговата твърдост, независимост, добро разположение на духа и спокойна самоувереност. Значи тук, в горите на Земя-2, се е появил нов тип заселник — силен, независим човек, който можеше да стане приятел.
— Това навярно са мутантите — производители на вечните бръснарски ножчета от магазините „Последна дума на техниката“? — невинно попита Уикърс.
— Бързо съобразявате — одобри Андрюс. — Можете да прескочите след някой друг ден и да поговорите с тях.
Той прехвърли лъка в другата си ръка.
— Чуйте, Уикърс, а там не сте ли оставили някого? Жена, деца?
— Не — сподели Уикърс, — нито едно живо същество.
— Отлично. В противен случай щяхме веднага да отидем в Големия дом и да поговорим с тях — те щяха да доставят жена ви и децата. Жалко само, че веднъж попаднали тук, няма връщане назад. Наистина, не е нужно да се връщаш. Не познавам никого, който би поискал да се върне.
Той огледа Уикърс от главата до петите и се подсмихна.
— Твърде слаб ми изглеждате — прецени го той. — Лошо ли се хранехте?
— С риба, еленско месо и с диви плодове.
— Жена ми е сготвила. Ще се нахраним до насита, ще се обръснете, ще кажа на децата да стоплят вода, ще се изкъпете, а после ще поговорим. Трябва да обсъдим много неща.
Той тръгна напред и Уикърс го последва през гъсталака.
Не след дълго излязоха на зеленеещо царевично поле.
— Ето, тук живея — каза Андрюс. — Там при склона към долината. Виждате дима?
— Имате отлична царевица — отбеляза Уикърс.
— Вече е четвърт над коляното. По-нататък е фермата на Джак Смит. Ако се вгледате, можете да видите къщата му. А там под хребета са полетата на Джон Симънс. Имаме и други съседи, но оттук не се виждат.
Те преминаха оградата от бодлива тел и тръгнаха между царевичните редове.
— Тук всичко е по-различно — обясняваше Андрюс, — отколкото на онази Земя. Там работех във фабрика и живеех в стая, годна само за свине. Закриха фабриката и парите свършиха. Отидох при хората от „Въглеводородите“ и получих продукти. После хазяинът ни изгони на улицата и отново отидох при тези отзивчиви хора, за да им разкажа какво ми се случи. Не знаех с какво могат да ми помогнат и право да си кажа не се надявах на тяхната помощ, те и така бяха направили повече, отколкото исках. Но нямах към кого другиго да се обърна. След два дни дойде човек и ни описа тази местност, наистина не уточни къде точно се намира. Каза само, че знае място, където са нужни преселници. Каза, че са нови, току-що открити територии, че земята там е ничия и ще ми помогнат за всичко. Увериха ме, че и вместо малко жилище във воняща барака, ще имам къща и аз се съгласих. Те предупредиха, че връщането оттам е невъзможно, а аз попитах кой ненормален ще иска да се върне. Казах, че ще заминем, където и да е и ето ни тук.
— За нищо ли не съжалявате? — поинтересува се Уикърс.
— Това беше — отговори Андрюс — най-щастливото събитие в нашия живот. Чист въздух за децата, много храна и място за живеене, никакви дългове и никакви данъци. Съвсем като в историческите книги.
— Историческите книги?
— Вие сигурно ги знаете. За откриването на Америка и за първите заселници. Ако искате земя — моля, вземете си земя. Колкото искате. Ще стигне за всички. А колко е плодородна — само хвърлиш шепа семена и ето ти реколта. Земя за ниви, дърво за огъня и за строителство, а когато привечер излезеш да се поразходиш и погледнеш небето — красота. То е толкова чисто — звездите блестят и въздухът е невероятно свеж.
Андрюс се обърна и погледна Уикърс с блеснали очи.
— Това е най-щастливото събитие в живота ми — повтори той, сякаш се страхуваше, че Уикърс ще му възрази.
— А мутантите? — попита Уикърс. — Не ви ли командват?
— Те само помагат. Изпращат един робот, за да помага в работата, а друг идва девет месеца в годината и учи децата. Робот-учител за всяко семейство. Какво ще кажете за това? Свой собствен учител, съвсем като семейния възпитател у най-богатите на онази Земя.