Выбрать главу

— А не ви ли дразнят? Не изпитвате ли чувство, че са по-високо от вас в развитието си? Не изпитвате ли омраза към тях, защото са по-умни от вас?

— Сър, — прекъсна го Андрюс — не дай боже някой от нашите да ви чуе. Ще си изпатите. Когато дойдохме тук, те ни обясниха всичко. Изложиха ни своята док… доктор…

— Доктрина.

— Да, да. Те ни обясниха как стоят нещата. Изредиха ни правилата, които не са чак толкова много.

— В частност да нямате огнестрелно оръжие — уточни Уикърс.

— Това е едно от правилата — съгласи се Андрюс. — Откъде знаете?

— Ловувате с лък.

— Ако не се разбирате с някого или се скарате, отивате в Големия дом и те решават вашите разногласия. Ако се разболеете, изпращат лекар и всичко необходимо. Повечето от правилата са в наша полза!

— А как стоят нещата с работата?

— Работата?

— Трябва ли да изкарвате пари?

— Засега, не — сподели Андрюс. — Мутантите ни дават всичко необходимо. Само трябва да обработваме земята, за да имаме храна. Те наричат това… сега ще си спомня думата, да, пасторално-феодален период. Чували ли сте някога такава дума?

— Но те имат заводи — настояваше Уикърс, без да обръща внимание на въпроса. — Където се произвеждат вечните ножчета и другите неща. Трябват ли им хора за работата там?

— Те използуват само роботи. Неотдавна започнаха да правят коли — вечни автомобили. Тук има един такъв завод, но всичко правят роботите. Знаете ли какво е това робот?

Уикърс кимна утвърдително.

— Още един въпрос. Как стои въпросът с аборигените?

— Аборигените?

— Е, коренните жители на тази Земя.

— Тук нямаше никого — твърдо рече Андрюс.

— Но нали във всичко останало тази Земя прилича на другата Земя? Дърветата, реките, животните…

— Не, тук няма аборигени — убеждаваше го Андрюс, — нито индианци, нито пък други.

— Ето къде — помисли Уикърс — е разликата от онази Земя. Малка подробност, която коренно променя всичко. Някога се е случило нещо, което е попречило на по-нататъшното развитие на човека, някакъв незначителен инцидент. Просто не е пробляснала поредната искрица разум. И затова никой тук не е получавал искри от камък, не е превръщал този камък в оръжие. В нито една груба душа не е пламвала радостта. Радостта, която след време се превръща в песен или в картина, в роман или в поема…

— Ето че пристигнахме.

Минаха през оградата и пресякоха моравата пред къщата. Пресрещна ги весела глъчка и половин дузина дечица се изтърколиха от хълма ведно с орляк лаещи кучета. На вратата на дървената къща се показа жена и погледна към тях, като засенчваше с ръка очите си от слънцето. Тя приветливо им помаха, Андрюс също помаха в отговор и те се оказаха обкръжени от врявата на ятото деца и джавкащи кучета.

36

Настаниха го на тавана над кухнята. Лежеше гол в леглото и слушаше как покривът над главата му похлопва от вятъра. Като се обърна, усети шумоленето на царевичната шума в дюшека и зарови лице във възглавницата, пълна с гъши пух.

Наслаждаваше се на чистотата на тялото си. На огнището в двора му стоплиха вода и той дълго се плиска в дървения леген зад къщата. Обливаше тялото си с горещата вода, яростно го сапунисваше и слушаше приказките на Андрюс, седнал наблизо върху един дънер. В двора децата играеха, а кучетата спяха проснати на слънце, като потрепваха от време на време, за да прогонят досадните мухи. Нахрани се добре. Даже два пъти. Беше забравил вкуса на такава храна по време на скитането си. Яде царевичен хляб и черно просо, и крехко заешко, изпържено с млади картофи и зеленчуци в димящия тиган и полято със сметана, и спанак, набран от извора край къщата. А за вечеря му дадоха пресни, току-що снесени яйца.

Андрюс подряза ниско с ножица брадата му, а после той се избръсна, заобиколен от зяпналите го деца.

По здрач седна с Андрюс на стъпалата. Приказваха си тихо и Андрюс каза, че знае хубаво място за строеж на къща — превъзходно място на отсрещния склон на хълма, с извор и равно място на завоя на реката, годно за нива. Там имало дървен материал за къщата — високи, стройни дървета и Андрюс каза, че ще му помогне да ги отсече. А щом окастрят трупите, съседите ще помогнат да вдигне къщата. Джак ще свари царевица, Джон ще донесе цигулката си и те весело ще отпразнуват новата къща. Ако съседите не се справят с работата, могат да се обърнат за помощ в Големия дом и мутантите ще изпратят роботи. Но според Андрюс тяхната помощ няма да е нужна. Той каза, че съседите са приятни хора, винаги са готови да помогнат и се радват на идването на нови семейства.