А когато построят къщата — продължаваше Андрюс — Уикърс може да се запознае с дъщерите на Симънс и да си избере някоя: момичетата са една от друга по-хубави. Андрюс ръгна Уикърс с лакът в хълбока и заговорнически се разсмя. А Джийн, жената на Андрюс, поседнала за минута при тях, смутено се усмихна и се върна при децата.
След вечеря Андрюс с гордост му показа книгите по лавиците в гостната и се похвали, че ги чете, макар че по-рано никога не е чел, защото не е имал нито желание, нито време. Уикърс намери сред авторите Омир, Шекспир, Монтен и Джейн Остин, Торо, Стайнбек.
— Наистина ли четете всичко това — учуди се Уикърс.
Андрюс кимна.
— Чета и много от книгите ми харесват. Понякога върви трудно, но продължавам да чета. Джийн предпочита Остин.
— Тук ни е добре — обясняваше Андрюс. — Никога не сме живели така.
Джийн потвърди думите му с усмивка.
„Да, тук се живее чудесно“ — рече си Уикърс. Живот — идеализиран и възпят в книгите за първите заселници на американския континент с всичките му предимства, но без опасностите и трудностите. Тук процъфтяваше някакъв своеобразен феодализъм и Големият дом, подобно на замък, с бащина грижа опекунстваше околните земи, които хранеха намерилите щастие преселници. Сега е моментът и да си отдъхне и да събере сили. Тук цареше мир. Никой не говореше за война.
Както се изрази Андрюс, пасторално-феодален стадий. А какъв стадий ще последва? Пасторално-феодалният стадий е пауза за почивка и размисъл, за привеждане на мислите в ред, за подновяване на връзката на човека със земята, период на подготовка за развитие на цивилизация, която би следвало да бъде по-съвършена от предходната. Те се намираха на една от многото Земи, а колко такива Светове следваха един след друг? Хиляди, милиони? И всички те бяха отворени за хората.
Ясно като на длан, той видя целия замисъл на мутантите, който със своята простота и жестокост би могъл да успее напълно.
На самата Земя всичко вървеше надолу. Някъде из дългия път на своето развитие човекът се бе отклонил и бе тръгнал по грешния път. Той бе надарен с ум, талант и доброта, но умът и талантът се превръщаха в своята противоположност, а добротата — в егоизъм.
Тези мили хора заслужаваха спасение. Но можеха да се спасят само, ако се откъснеха от обичайното всекидневие, като разрушат вече създадените представи и понятия. Нямаше друг начин да се унищожи омразата, завистта и злобата, вкоренили се в съзнанието за много поколения.
Всичко това можеше да се направи, само ако се разруши Светът, в който живееха и на негово място се създаде по-добър.
За осъществяване на тази идея беше необходима ясна програма, план за действие.
Налагаше се първо да се разруши икономическата основа. И те решиха проблема чрез вечномобилите, вечните бръснарски ножчета и синтетичните въглеводороди. Промишлеността щеше да рухне, като се произвежда и залива пазара със стоки, които нямат конкуренция и е невъзможно да се възпроизведат. Достатъчно беше да се разруши промишлеността, за да стане войната почти невъзможна и целта се оказваше наполовина достигната. Наистина, това бе съпроводено с чудовищна безработица, с изхранването на населението със синтетични въглеводороди и разселването по други Светове. Ако не стигне мястото на Земя-2, може да се използува Земя-3, а може би и Земя-4, за да не пречи никой на никого. В новите Светове всичко започва отначало, грешките могат да се избегнат и да се предотвратят опасностите, които в течение на векове са довеждали до кръвопролития на старата Земя.
Всякакви форми на цивилизация ставаха възможни на новите Земи. Можеше да се експериментира: на Земя-2 се създава една цивилизация, на Земя-3 — малко по-различна, на Земя-4 — съвсем различна. След столетия, при сравняването на тези цивилизации, след обработването на всички данни и отстраняването на грешките, могат да се внесат поправки. Така с времето ще можем да се достигне най-добрата форма.
На Земя-2 първата крачка беше пасторално-феодалната цивилизация. Тук бе направено място за почивка, място за възпитание и размишление. Нещо ще се измени или ще бъде изменено. Синовете на човека, под чийто покрив той намери подслон, ще си построят по-добра къща и навярно ще пожелаят техните ниви да се обработват от роботи, а хора със свободно време, чиято енергия се насочва от добри намерения, могат да построят рая.
Във статията, която прочете една сутрин във вестника (нима това се бе случило само преди няколко дни) се съобщаваше, че властите са обезпокоени от масовите изчезвания на хора. Според автора, изчезват безследно цели семейства. Единственото общо между тях е крайната бедност. Именно тях, лишените от покрив и работа, често болни, преселваха първи на новите Земи, следващи след неуютната Земя. А тези, които остават на старата планета, освободени от нежеланото съседство, също ще намерят своя път.