„Прекрасен. — помисли той. — Прекрасен. А какво ще стане с андроидите? Но, нека започнем отначало.“
Мутанти е имало винаги. Без тях човекът завинаги щеше да остане малко плашливо животно, криещо се в джунглите, катерещо се по дърветата, животно страхливо и незабележимо.
В резултат на мутация на предните крайници се е появил палецът, който противостои на останалите пръсти. В резултат на мутация малкият мозък се е развил. Мутация е довела до овладяването на огъня. Друга — до изобретяването на колелото. Трета — на лъка и стрелите. И така, от хилядолетия в хилядолетия. С всяка мутация човечеството се е изкачвало все по-нагоре по еволюционната стълба.
Но съществото, покорило огъня, не знаело, че е мутант. Не са го знаели и изобретателите на колелото, и първият стрелец.
През всички векове са съществували мутанти. Те не са и подозирали за различието си от другите. Това са хора, на които всичко се отдава по-добре — великите бизнесмени, великите държавници, великите писатели, великите художници. Те стоят толкова високо над останалите, че на общия фон изглеждат гиганти.
Може би не всички, но повечето от тях са мутанти. А по отношение на възможностите им, тяхното превъзходство се свежда до минимум, тъй като те се ограничават, за да се приспособят към социалното и икономическото ниво на другите хора. Тяхната способност да се приспособяват и да изглеждат по-малки, отколкото са в действителност, също така говорела за превъзходството им. И макар успехите на тези хора според мерките на обикновения човек да са големи, това превъзходство не е всепобеждаващо: те не могат да разкрият своята истинска същност, защото никой няма да ги разбере.
А ако изведнъж човекът осъзнае, че е мутант и получи неоспоримо доказателство, какво ще стане тогава?
Да предположим, че човек открие у себе си способността да чете мислите на разумните същества от планетите на други слънчеви системи. Такава способност ще бъде безспорно доказателство за мутация. Ако след общуване със звездите, човек почерпи някаква ценна информация, например, принципа на действие на машина, работеща без триене, той няма да може да живее повече по старому и няма да остане на предишния етап. Като осъзнае своята същност, той ще почувствува необходимост да върви по своя неутъпкан път.
Или, да допуснем, че човек изпадне в ужас от чутото от звездите. И усетил своята самота, изпита необходимостта да сподели информацията, почерпена от глъбините на космическото пространство. Ще започне да търси себеподобни, които да го разберат. Това е трудно, но той ги открива. Първо едни, после други. Не всички могат да общуват със звездите, но те имат други таланти. Някои ще се окажат „богове“ в електрониката, други ще постигнат смисъла на пространство-време, допускащ съществуването на много Светове, които следват един подир друг в безкрайна и чудна върволица.
Сред тях ще се окажат и жени. Обществото на мутантите ще нараства, защото ще се раждат и деца със стабилните качества на родителите, така че след няколко десетилетия вече стотици необикновени хора ще предоставят своите способности в служба на общото дело.
Като използуват информацията от Звездите и личните си таланти, те ще съумеят да получат средства, за да продължават своите изследвания. Колко от използуваните в бита стоки са създадени от расата на мутантите до днес?
С времето организацията на мутантите ще се разрасне, дейността им ще престане да е незабележима и ще им се наложи да търсят сигурно убежище, за да продължат успешно работата си. А какво може да бъде по-сигурно от един друг Свят?
Легнал на дюшека от царевична шума, с вперен в тъмнината поглед, Уикърс се възхищаваше от силата на своето въображение, макар откровено казано, това не можеше да бъде наречено въображение — то беше нещо, което той вече знаеше. Но откъде можеше да го знае?
Може би тайната се криеше в особеностите на неговия мозък на андроид? Или го е научил през някакъв период от живота си и го е забравил напълно, както бе забравил своето пътешествие като осемгодишно момченце в приказната страна. А може би той притежаваше наследствена памет, предавана от родители на деца, подобно на инстинктите. Но нали андроидът не може да има родители?
Той нямаше родители. Не принадлежеше към човешкия род, защото беше само подобие на човек, създадено с определена цел, която засега не знаеше.
Каква ли мисия ще му възложат мутантите? Какви негови способности могат да използуват?