— Не — признах си.
Той се поусмихна.
— Изкарал си колежа за пет години. Какво се е случило?
— Изключиха ме за една година.
— Оценявам откровеността ти. Поне не опитваш да ми пробуташ онзи номер с „първата година в чужбина“. Какво стана?
— Опитах една тъпа лудория. Оценките през семестъра ми бяха ниски, така че проникнах в компютърната система на колежа и ги промених. Моите и на съквартиранта ми.
— Значи все пак стигнахме до стар номер. — Той погледна часовника си, хвърли поглед на Мийчъм, после на мен. — Имам идея какво да правя с теб, Адам. — Никак не ми хареса начинът, по който изрече малкото ми име, побиха ме тръпки. — Много добра идея. Всъщност става дума за изключително щедро предложение.
— Благодаря ви, сър. — Нямах представа за какво говори, но знаех, че предложението няма да е добро, да не говорим за щедро.
— Сега ще ти кажа нещо, което ще отричам, че някога съм изрекъл. Всъщност няма просто да го отричам, а ако някога го повториш, ще те съдя за клевета, ясно ли е? И просто ще те смажа. — Каквото и да имаше предвид, знаех, че разполага с ресурсите да го направи. Беше милиардер, може би третият или четвърти по богатство в Америка, но преди цената на акциите да се срине бе на второ място. Несъмнено искаше да е най-богатият — държеше Бил Гейтс на прицел, — но това едва ли щеше да се случи.
Сърцето ми заби.
— Ясно.
— Наясно ли си със ситуацията, в която се намираш? Зад врата номер едно те чакат със сигурност поне двайсет шибани — в буквалния смисъл на думата! — години в затвора. Значи или отваряш вратата, или избираш онова, което е зад завесата. Искаш ли сега да си поиграем на „да сключим сделка“?
— Ами… добре. — Преглътнах.
— Тогава нека ти кажа какво има зад завесата, Адам. Става дума за много хубаво бъдеще за умен инженер като теб, като единственото условие е да играеш по правилата. Моите правила. — Лицето ми гореше. — Ще работиш по един мой специален проект. — Кимнах. — Искам да отидеш на работа в „Трайон“.
— В… „Трайон Системс“? — Не разбирах.
— В маркетинга на новите продукти. Имат една-две незаети позиции в стратегически места на компанията.
— Те никога няма да ме вземат.
— Прав си, теб никога не биха те наели. Не и мързелив пройдоха като теб. Но когато става дума за суперзвезда на „Уайът“, млад гений, комуто предстои да избухне като свръхнова — такъв ще наемат за наносекунда!
— Не разбирам.
— Умник като теб да не разбира? Значи току-що си загубил няколко точки от коефициента си на интелигентност. Хайде, глупи! „Лусид“… не беше ли това твое творение?
Той говореше за водещия продукт на „Уайът Телеком“ — обединяващият всичко PDA7, нещо от рода на Палм Пайлот8 на стероиди. Невероятна играчка. Нямах нищо общо с нея. Дори не притежавах такъв.
— Те никога няма да повярват — предупредих го.
— Чуй ме, Адам. Аз вземам най-важните бизнес решения по интуиция и моята интуиция ми казва, че ти имаш куража, смелостта и таланта да го направиш. Въпросът е играеш ли, или не?
— И ще искате да ви докладвам, разбира се?
Стоманеният му поглед се впи в мен.
— Повече от това. Ще искам от теб да търсиш и намираш информация.
— Значи да бъда нещо като шпионин. Къртица или как беше там?
Той разпери ръце; питаше ме без думи: „Ти слабоумен ли си?“.
— Наречи го както искаш. В „Трайон“ има ценна информация, представляваща интелектуална собственост, до която искам да се добера, само че мерките им за сигурност са непробиваеми. Единствено човек вътре в „Трайон“ може да сложи ръка на онова, от което имам нужда, но не какъв да е човек. Трябва ми истински играч. Такъв или се наема, или се купува, или сам почуква на вратата ти. В нашия случай разполагаме с умен, представителен млад мъж, който идва със сериозни препоръки… е, аз смятам, че имаме сериозен шанс за успех.
— И какво ще се случи, ако ме заловят?
— Това няма да се случи? — заяви Уайът.
— И все пак, ако ме заловят?
— Ако вършиш работата си както трябва — обади се Мийчъм, — никога няма да те разкрият. А ако все пак намериш начин да се издъниш и действително те заловят… в такъв случай ние сме тук, за да те защитим.
Нещо ме караше да се съмнявам в това.
— Но те ще се отнесат с разбираемо подозрение.
— Подозрение в какво? — попита ме Уайът. — В нашия бизнес хората непрекъснато скачат от една компания в друга. Големите таланти просто биват отмъквани. Все едно че са плод на нисък клон. Спечелил си току-що много пари в „Уайът“ или може би не ти дават онова, което смяташ, че ти се полага, или търсиш работа с повече отговорност, по-добри възможности, по-голямо предизвикателство, повече пари… кое да е от познатите клишета.
7
PDA (съкращение от Personal Digital Assistant или персонален цифров помощник) — джобен компютър за водене на бележки, график на срещите (т.н. функция „органайзер“), изпращане на факсове, електронна поща и т.н. Може да се свързва по няколко начина към друг компютър (телефонен кабел, безжична връзка). Повечето PDA могат да разпознават ръкописен текст, което дава възможност на потребителя да въвежда информация с подобно на писалка устройство, вместо примерно чрез клавиатура. — Б.пр.
8
Джобните компютри се делят най-общо казано, на две категории според операционната им система: Palm и PocketPC. В Palm групата влизат Handspring Treo, Garmin, Palm Zire, Palm Tungsten, Palm Pilot (вече не толкова популярен) (на производители като Palm, Palm One, Palm Computing, Palm Inc.), WorkPad (на IBM). Clié (на Sony) и много други; а в групата работещи под PocketPC — iPaq (на Hewlett Packard), Cassiopeia (на Casio), Axim (на Dell) и др. Важно е да се знае, че съвременните джобни компютри са многофункционални и освен като органайзери (водене на бележки, поддържане график на срещите и приемане/предаване на факсове и електронна поща, свързване към друг компютър с кабел или по безжичен път) вече могат да се използват и като клетъчни телефони, цифрови фотоапарати, приемници на GPS информация (за местоположението върху земната повърхност) и устройства за възпроизвеждане на MP3 (компресирана) музика. — Б.пр.