И тогава ме осени една мисъл, от която подът под краката ми се разлюля: „А имало ли е изобщо някога проект «Аврора»?“
— Не мърдай! — пак изкрещя някой зад мен.
Подчиних се.
Дори не се обърнах към охраната.
Защото и да исках, не можех да помръдна.
88.
С провиснала челюст и замаян, най-сетне бавно се обърнах и видях група охранители — петима или шестима, — сред които различих няколко познати ми лица. Две бяха на онези, които бях сплашил — гледаха ме гневно.
Видях и онзи охранител, който ме бе заловил в офиса на Нора, чернокожият… как му беше името?… Любителят на „мустангите“? Беше насочил пистолет към мен.
— Господин… господин Съмърс? — ахна той.
До него, по джинси и тениска, които изглеждаха като облечени набързо, стоеше Чад. Беше чорлав. Държеше мобилния си телефон. Веднага се досетих защо е тук: сигурно се бе опитал да влезе в мрежата от компютъра в дома си, бе разбрал, че вече се е регистрирал, беше се обадил по телефона и веднага бе дотичал да разбере какво става…
— Това е Касиди! Обадете се на Годард! — изръмжа Чад на охранителите. — Уведомете проклетия главен изпълнителен директор.
— Нищо подобно! — сопна се охранителят с пистолета, без да го отмества от мен. — Назад! — гръмогласно заповяда той и двама от съпровождащите го се разгърнаха от двете му страни. — В такива случаи не се обаждаме на боса, а на директора на отдел „Сигурност“ — обясни той на Чад. — После чакаме да дойдат полицаите. Такива са ми заповедите.
— Позвънете на шибания директор! — кресна Чад и размаха мобилния си телефон. — Знам номера му. И не ме интересува колко е часът! Искам Годард веднага да научи какво е направил шибаният му главен помощник — този скапан измамник! — Той натисна няколко бутона, вдигна телефона до ухото си и ми викна: — Шибан глупак! Свършен си! — Мина доста време, преди да му отговорят. — Господин Годард — с почтителен, но разтреперан глас каза Чад, — извинявам, се, че ви безпокоя по това време, но става дума за нещо изключително важно. Казвам се Чад Пиърсън и работя в „Трайон“… — Той продължи да обяснява какво се е случило и малко по малко злобната му усмивка започна да избледнява. — Да, сър! — послушно каза той. После ми подаде телефона и каза: — Искал да говори с теб.
Девета част
Активно мероприятие
Активно мероприятие: термин от руски произход за разузнавателна операция, която може да повлияе на действията или политиката на чужда страна. Активните мероприятия могат да бъдат тайни или открити и в тях се включват най-различни действия, в това число убийство.
89.
Към шест сутринта охранителите ме затвориха в заседателната зала на пети етаж — там нямаше прозорци, имаше само една врата. Масата беше покрита с листа, изписани с бележки, и празни бутилки от „Снапъл“. На тавана бе монтиран спускащ се на шарнир проектор, бялата дъска не бе изтрита, и за щастие имаше компютър.
Всъщност още не бях затворник — технически погледнато бях „задържан“. Беше ми разяснено, че ако не сътруднича, ще бъда предаден в ръцете на полицията, а това изобщо не ми харесваше.
Годард — беше неестествено спокоен — ми каза, че като дойде, иска да говори с мен. Не искаше да чува по телефона нищо друго, което бе добре, защото аз пък не знаех какво да му кажа.
По-късно научих, че Сет успял да се измъкне от сградата, макар и без камиона. Опитах се да изпратя на Джок имейл. Още не бях решил какво и как ще му обясня, така че написах най-общо:
Джок,
Трябва да поговорим. Искам да ти обясня.
Но отговор нямаше.
Изведнъж си спомних, че ми бяха оставили мобилния телефон — бях го мушнал в един от множеството си джобове и не го бяха намерили. Включих го. На гласовата ми поща бяха оставени пет съобщения, но преди да мога да ги прослушам, телефонът иззвъня.
— Да?
— Адам… мамка му! — Беше Антоан. Беше отчаян, докаран почти до истерия. — О, човече… О, мамка му… Не искам пак да ме прибират. Мамка му, не искам да влизам пак…
— Антоан, за какво говориш? Карай наред.
— Някакви опитаха да влязат с взлом в апартамента. Сигурно са мислили, че е празен.
Ядосах се. Нима хлапетиите от квартала още не бяха разбрали, че в дупката на баща ми няма нищо, заслужаващо да бъде крадено?
— Добре ли си?